четвъртък, април 08, 2010

недей да казваш никога

Ммммм....междуметие...аз....междуметие...
ти...делима представка...ти....самотно прилагателно...



Няма време. Тиктаката. Тик-так-а.
Изпускам те. Губя те.
Статуси.
Статични.
Празни.
Колко си отнел.
Или ти мен изпускаш?
Или ти ме губиш?
Или...дали...

това беше.



понеделник, април 05, 2010

искам да е сладко, да горчи и да си мой.

искам да завържа очите ти с кърпа от тъмно червено сатенено привличане.
искам да те заведа по тъмно пред входа и да шепна на въздуха, че си само със мен.
искам да ти разкажа последния си сън, мръсните си фантазии.
искам да те усещам как дишаш от горещия въздух.
искам да те гледам, когато очите ти се отварят за звездите в черното мастило.
искам да казвам на вятъра как да гали косите ти.
искам да хвана ръката ти, когато не гледаш и в мрак от ванилия да скрия моята в нея.
искам да уловя тъгата от лешниковия поглед.
искам да претегля щастието си, когато те гледам.
искам да запиша в дланите ти моите инициали.
искам да изричам името ти без болка.
искам да те прегръщам и вдишвам в банален кръговрат под дъжда.
искам да слушам мелодията, която разказва гласът ти.
искам да те гледам развълнуван.
искам да те направя моя история, моята приказка.
искам да преливам на блясъци, когато ме виждаш.
искам да те описвам с пръсти под жаркото слънце.
искам да те снимам как сияеш на сцената.
искам да отвориш сетивата си за мен.
искам да почукаш на вратата на Чудото за случване.
искам да те усмихна, да те засмея, да те разплача.
искам да съм ти гняв, да съм болка, твоята гибел.
искам да те допивам с въздишки през средата на лятото.
искам да те срещам наблизо, със сигурност.
искам да те допиша с мечти и метафори.
искам да те изричам.
искам да те помоля да останеш.
искам да те обещая на нощта си.
искам да съм твоят месец Май.
искам да е сладко, да горчи и да си мой.




искаш ли със мен да сънуваш...тази нощ отивам някъде...
там, където не съществуваш...тогава времето ще спре...
пиша върху лист от коприна...едно единствено желание...
когато искам да си замина...пак изгубвам те...

петък, април 02, 2010

Танго

"... обръщаш се, но не е той. Не е той...
Отдалечава се. И в един момент ти вече няма да го помниш.
Дори името вече няма да те кара да се замисляш.
Само сърцето ти все още, понякога,
ще се сгърчва в неразбираема моментна самота-
като че ли, някъде там в пространствата и измеренията минава твоята половин душа,
но ти не можеш да стигнеш до нея.
Загубена частичка от самия теб..."

четвъртък, април 01, 2010

Have You Ever Really Loved A Woman?




всеки път се разминаваме.
почти толкова близо, за да те видя.
всъщност прекалено далеч, за да те докосна.
всеки път.
който ни разделя.
онзи път.
който ни води един към друг.
е всеки път един и същ.
пътувам.
през всичките дни.
пътищата ни са сами.
винаги
сами
..

сряда, март 31, 2010

J'AIME LE THEATRE

Мила Вили, аз...ти благодаря... За това, че ме разбираш без да сме си говорили, че го усещаш по същия начин- театъра, актьора, спектакъла..., че ми даваш емоции, когато те чета. За първи път съм благодарна за това.

Затова...

Ще ти кажа, че вчера беше вълшебен ден.
Във въздуха се носеше аромата...на театъра, на срещите. Черно-белите тъжни изпепеляващи страсти, които потулвах, които вадех на показ. Обичта ми към него.
Ще ти кажа още, че почти се блъснах във Вежен и да- разбирам те ;)


Аз не вярвам, че има случайни неща. Просто такива никога не се случват.
Начинът, по който докосвах стената на коридорите, шивалните, гримьорните, гардеробните, дрехите, реквизитите, Тунелът, снимките, покритите седалки, сцената, декора, заключените врати, отключените врати...
Веднъж казах на Милата, че там е мястото, където съм плакала най-много след вкъщи.
И там се чувствам като у дома си.
Познавах салоните, познавах Сцената.
Но виждаш ли, това че отключиха именно неговата гримьорна, че той е бил там само до преди секунди, че докоснах вещите му, че миришеше на същия парфюм, както и когато го прегърнах...не беше случайно. Беше магично. Нарочномагично. Без да иска поспряло се време.



влюбена съм. много. знаеш ли колко много.


♥


петък, март 26, 2010

не знаеш ли, че си ми ангел......ако обичаааааш?!?!?!?!?!

Идол.
Моят Идол.
Моят.

Видях го, снощи, на източната страна на театъра, носеше и кафяво кожено яке и изтъркан зелен слуичер отдолу, приличаше по-скоро на картина, отколкото на истински човек, с разрошена коса и тънка брадичка, и очи, очи - такива едни, сини, разбираш ли, пронизващи, студени, мълчаливи очи, пълни с тайни, очи на актьор-хамелеон, очи, които гледаха мен, право в мен.
вече сме срещали. на онова гадно поклонение, което ми разби и без това крехката възприемчивост към реалния свят.
вече сме били.
вече ме е гледал.
снощи даже щеше да ме сгази с нелепото си Мини Купърче/СА 2111.
какво им става не знам, обаче винаги близките ни срещи са свързани с колите им.

Той е пленяваящ. Тих е. Не може да се изказва. Казва, че не говори много, понеже каквото има или иска да каже го казва на сцената. В живота не мисли, че има какво да каже на някого. Ако се прероди, ще бъде делфин. Най-запомнящата се му роля за мен винаги ще си остане Дон Жуан (14.01.10), но сам той казва, че най-силно се разпознава в "Три сестри" на Чехов (1997) или в Отело (героят). "Заради театъра би се разделил със себе си. Така и става, докато играе". От облика му блика аскетизъм. Суета- до толкова, до колкото да носи тениска с надпис Stars are born not made. Той е наситен. Когато влиза в образ вече не знаеш къде започва и свършва играта. Не се усмихва. Някои казват, че е груб, други, че е наивен. Точно толкова добре играе психопат, колкото и нежен прелъстител. Баща е на малкия Деян. Мечтае, казва, за интергалактичско пътешествие. Не го свърта. Когато застане до Захари, двамата са ми най-сладката картинка наоколо. Обичам да го гледам, когато е зъл. Това го извайва до съвършената цялост на значението на думата театър.

Утре ще вземе "Икар"-а.Защото това беше "Вишнева градина"
Без любов и смърт.
Само с Деян.


вторник, март 23, 2010

Не мога да потискам повече това, което искам. Давам ти го. Тръгвай си.


Моята приказка свършва.
Като пепел, от вятъра отнесена, и не се връща.
Споменът избледнява.
Със всяка следваща вечер.
Прегръдката ти вече не ме топли.
Времето ми взима и единственото, последното, което някога някак ми даде.
Боли ме да го призная, дори пред себе си.
Още не мога да го изрека на глас.
Още не мога да се примиря.
Но пазя мечтите си.
Виждаш ли...те и до днес са си същите.
Само че, сега страстта е заменена от друго.
Какво? Любов?
Да, сигурно...
Насън, с илюзии те обичам.
С имена те наричам.
Последно, когато те споменаха за малко да заплача.
За малко.
Ако беше преди време, нямаше да се размине.
Виждаш ли? Не, не виждаш, няма как.
Ако можех да ти го кажа, сигурно щеше да звучи така:
"Казват, че когато човек силно желае нещо, няма начин то да не се сбъдне. Идея нямаш колко пъти съм си те пожелавала. Представа нямаш как те помня, как още те усещам. И спомен нямаш...коя съм.
Казват, че с времето болката спира. Или поне отшумява. Няма начин да спре да ме боли. Това е хронично.психично е.рядко.неизлечимо. Не ми мина. Но сега е вече друго. Сега, когато съм близо до колата ти, вече не изтръпвам, вече нямам... надежда да те чакам.
Казват, че...това не е любов, че никога не е било. Че не можеш да обичаш човек, който не познаваш. Заблуда, сън, шеметна друга вселена. Паралел в паралела. Отвъд седмото небе. Там още съм за теб. Без да има значение думите на другите.

Несподелена любов?
Може би.
И невъзможна. Да, определено- невъзможна.
Бих дала съня си, за да бъда будна до теб.
Но как да отрека, че само ти предизвикваш чувства?
Как да се добера до истина, която откривам все по-рядко?

Опитвам се да продължа, наистина, опитвам се. Вече не се будя за теб, не ходя на твоите постановки, не те чакам. Нямам сили. Клиширано е, да, но нямам. Празно ми е, знаеш ли? И когато съм рязка, студена и безразлична- празна съм на чувства. Не изпитвам нищо вече. Само неутешими въздишки, когато те гледам. На снимка. Винаги те гледам на снимка. Без дух."

Остават още месец и 4 дни.
След това ти вече ще си много далеч.
Ако до тогава не те срещна, съм загубена.
Ако до тогава не те забравя, съм загубена.



Искам те близо до себе си. Искам те в моя живот. Искам да знаеш името ми. Искам да търсиш лицето ми. Искам да те прегръщам още много. Искам да те обичам наистина.








You're a song
Written by the hands of god
Don't get me wrong cause
This might sound to you a bit odd
But you own the place
Where all my thoughts go hiding
And right under your clothes
Is where I find them

Underneath Your Clothes
There's an endless story
There's the man I chose
There's my territory
And all the things I deserve
For being such a good girl honey

Because of you
I forgot the smart ways to lie
Because of you
I'm running out of reasons to cry
When the friends are gone
When the party's over
We will still belong to each other

Underneath Your Clothes
There's an endless story
There's the man I chose
There's my territory
And all the things I deserve
For being such a good girl honey

I love you more than all that's on the planet
Movin' talkin' walkin' breathing
You know it's true
Oh baby it's so funny
You almost don't believe it
As every voice is hanging from the silence
Lamps are hanging from the ceiling
Like a lady tied to her manners
I'm tied up to this feeling

Shakira - Underneath your clothes