Mr. Killer

♥

Обвивам пръстите си около чаша с червена, кървяща любов със стайна температура.
През стъклото, в което я затворих едва долавям дишането й.
Бил си ми любовник и преди, но без невидими стени.
Това себеусещане, което изпитвам е кратък миг от твоята фантазия.
Сипвам си още от теб, изпивам те жадно, сякаш никога не съм обичала.
Помня, когато ме предупреди повече никога да не пия страст.
Потапям сетивата си в аромата на погубването, в отражението си виждам, че ник
Очите ми изтичат, от гравитацията важните неща се разпадат, а ти продължаваш да съществуваш дори и след радиационните копнежи, с които се за/съсипахме.
И чакам, и чакам, чакам доставка - още от тази партида отрова, с която ще те накарам да забравиш.ога не си бил мой.
И като че ли ще чакам вечно.
Може би от себе си повече не мога да изцедя.
Може би друг ще ми я пласира, сипе, сервира.


И двамата сме от грешната страна на този ден.

Твоя любовница.И твоя убийца.
В мъжки род не звучи добре, не се римуват.

Повелителното наклонение или нашата непряка реч.

♥
Че аз съм просто едно момиче,което стои пред едно момче.И го моли да я обича.

Нямам точкова система,по която да те оценявам.
Ту си точка,ту си три.
Хем си горе,хем си средно ниво.
Нямам десетобална система,по която да решавам.
Стилизираните ни грешки са само наляво,надясно,наляво,наляво.
Не гледаме,никога не гледаме напред,назад.
Тъжният ни финал се филмира сам.
Нямаме нужда от режисьори.
Ако ти си актьорът.Аз съм сценаристът.
Пантомимата е най-добрата ни приятелка.
Нейните думи са нашите любовни приключения.
Хем сме горе,хем сме долу,хем сме по средата.
Или сме многоточие.Или сме тирета.

Повелителното наклонение или нашата непряка реч.
Отново цитира вероятните ни сбъднати мечти.

БЪРНС, Р.

"...Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?"

Have You Ever Really Loved A Woman?

всеки път се разминаваме.
почти толкова близо, за да те видя.
всъщност прекалено далеч, за да те докосна.
всеки път.
който ни разделя.
онзи път.
който ни води един към друг.
е всеки път един и същ.
пътувам.
през всичките дни.
пътищата ни са сами.
винаги
сами
..

Владимир Ал.

Все съм се чудела как когато погледна към теб ми се скриваш,
как очите ми пълнят се сълзи във късната зима, в която винаги бягаш.
Исках да знам, помня, че исках,
да знам как от времето ставаш ти друг,
но от упрек към всичко ти никога не си бил тук.
Чудех се, дълго, как от очите ти никога не струят сезони,
как от усмивката ти лъха само студ,
как шоколада в косите ти никога не ме стопля.
Питах се, също, дали ще те срещам в огромния свят,
питах се, скитах, инатих се на дните,
чаках те, търсих те, но винаги губех следите.
Признавам си, че съм искала само теб за себе си.
Признавам, че съм много щедра на думи.
И съм скъперник на чувства.
Откакто само от спомени твоят образ се връща.
И знам, че ти не играеш за парите, и за славата не излизаш на сцената.
Знам, че с тези, които водиш диалози са на милиони пресечки от теб.
Знам, как върти се земята, как се обръща монетата,
знам, че моят изгрев залязва в твоят дом.
Обръщам се нощем назад да те викам.
Но от глух вик шепоти превръщат се в стон.
Ти раздаваш на посоки, не броиш в ръцете си минутите.
Ти не обичаш. Не живееш. Не гориш.
Аз съм съхранявала година чувства, за да ти ги дам.
Аз съм тук, на същото място, но в паметта ти вече не и там.
И ако ти кажа, че те обичам,
ти няма да ме разбереш.
Никога не си чувал да целуваш насън.
Търсиш отговори през целия свят.
Знаеш истини за всеки цвят.
Но аз не съм актриса.
И не нося много маски.
Крия се само зад една.
Която те наричат суета.
Аз не ползвам речници.
И не питам с чужди думи.
За себе си съм истина.
И те гоня, и те искам, и си моят ден.

Мина много време, Казанова.
Днес разбирам, че това е много трудно.
И не искам вече да те търся.
И не чакам да се върнеш от последното ти бягство.

винаги ще те обичам.
вероятно както никога отново друг.
и сега това не е формата на сърцето ми.
наполовина твое - все на първия ред.

сигурно това е сбогом.може би.дано.