You left me hanging from a thread we once swung from together
I’ve lick my wounds but I can’t ever see them getting better
Something’s gotta change
Things can not stay the same

Her hair was pressed against her face, her eyes were red with anger
Enraged by things unsaid and empty beds and bad behavior
Something’s gotta change
It must be rearranged

I’m sorry, I did (not) mean to hurt my little girl
It's beyond me, I can not carry the weight of the heavy world
So goodnight, goodnight, goodnight, goodnight
Goodnight, goodnight, goodnight, goodnight
Goodnight, hope that things work out all right..

"... а сега..ми дайте хоризонта!
Много сме лоши. Йо-хо-хо. Аз съм роден да бъда пират!"

Не обичай. Никога недей. Не се влюбвай. Любовта е храна за глупаци.

К.А.З.А.Н.О.В.А.

Да се влюбиш в образ или да разлюбиш реалната ти личност.
Да избираш да си приказен сваляч или да не избираш да си, който и да е.
Да се луташ в неразбрани чувства или да разчувстваш неразбран актьор.

п.о.м.о.щ.

Как да се влюбя, когато аз съм толкова непостоянна? Как да разлюбя, щом никога не съм била влюбена?
Аз ли съм виновна, че ти продължаваш да си Ти? Аз ли съм глупачката, поредната, във твоята история?
Знам, бъди спокоен. Знам, че ти вечно ще се криеш. Знам, че аз никога няма да те намеря.
А когато се завръщам..тогава пак боли. А обезболяващи пиеси вече няма. А пък има болка.
Нови драми, нови думи, нови други. Но(вост), остаряла, че вече ми е дошло до **** на гея.
Обич, да бе да, за същото и аз си мислех. Обичаш... да посещаваш все нови и нови...сърца.
Вярно, аз съм никоя. Всъщност- и ти. В сбора, никой+никой, вярваш ли?
А, да. Антикварни седалки. Антропогенни свалки. Антипатични актриси. Анемични ци*и.



За тази постановка...нямам думи! Та това бе повече от втрещяващо...заразяващо и отвращаващо, развращаващото се момиче. Ти..и Този досаден твой глас, който ме залъга, който ме повика. И ми харесва, и не ми харесва. И те обичам, и не те обичам. И те искам, и не те искам. И те отбягвам, и те търся. Следващ извод: ти си болест, следователно аз съм мазохист, че те търпя, следователно болката ще продължава, болестта ще се разнася, из цялото ми тяло, из целия ми ум, във всичките ми емоционално разпаднали се нива. Следователно, вече не остана нищо, което да доубиваш..., Джакомо. Ти и твоите превъплъщения на обичащ, на мразещ, на страдащ, на губещ, на самотен, на отхвърлен, на запазен, на неупотребяван. Всичко ми взимаш...а думите...те не правят нещата по- лесни...но аз съм мазохист, а ти садист. Без да знаеш, без да искаш.
Омагьосан кръг. Трудни чувства. Невъзможна обич.
Аз се отказвам. свърших.приключих.до тук.
до следващия път.

"Да се прибираме, Моя Любов, да се прибираме, там където няма въздишки..."
(Джакомо Казанова)

Until you're over me

Maroon, maroon 5, five maroons, in The fog, in the Story, kara's flowers, Harder to breathe, maybe it's The sweetest goodbye, than She will be loved, Back to your door, singin' songs about Jane, takin' Little of your time, but we Must get out in this Sunday morning, we're Not falling apart, but Nothing last forever, so I say "Goodnight, goodnight" to This love, and this Wake up call makes me think that I Won't go home without you, 'cause it still Makes me wonder, but I beggin' : Not coming home, I don't care The way you look tonight, 'cause that were just Wasted years..but shhh, it' a Secret, don't tell them you're so Faster lover, like a Kiwi...Can't stop..thinkin'..that..it's..Better that we break. But I miss you, I Love you..such an Infatuation...

hi/Story

Имаш ли наистина всички неща, които си?
Искаш ли наистина всичко, което взе от мен?
Искаш ли да прикриеш страданието под това мълчание,
или скриваш белези? (от това, че си наистина човек, страдащ?)
Всиките съм ги видяла.


Искам ли наистина да си тук, когато има толкова други хора?
Искам ли наистина всичко да свърши, когато животът ми тепърва започва?
Искам ли да остана, когато другаде ме чака нещо далеч по- добро,
или само се правя на студена кучка? (каквато вече всъщност съм)
Всичко си разбрала.

Не, ти ни си незаменима. Такива хора няма. А клишираното- незабравима.
Не, аз не съм вече същата. Постоянното е скучно. А отегчението преди ни беше достатъчно.
Не, ти не си за мен. Това е борба със самите нас. А сме твърде уморени.



но бъди близо.само за момента.не си отивай вкъщи.дори и мазохист, аз съм по-голям съдист от теб.и ще боли.от съжаление.от лъжовна утеха.от липсата й също, ще боли, обещавам ти.



Знаеше ли, тази история не е нова.
Знаеше ли, историята на незадоволени момичешки мечти.
Знаеше ли, историята на разбитите сърца. (тя се случи)


Научи, пътя обратно от мен. Надалече. Аз ще науча моя.
Излъжи, когато си щастлива. Твърдо. Не се завръщай. Не още.
Престани, всеки край е ново начало. Хубаво. Ми е.
Забрави, всеки спомен е само за протокол. Изпразних главата си от ненужно съдържание.
И не се опитвам да се справям с твоето сляпо съзерцание.

Хайде, на онова, което имахме, с любов!
Боли, но аз няма да се завърна.
И ти недей.
Някой ден пътищата ни отново ще се пресекат.
Но помни. Думите.
Тях аз никога няма да "преодолея".
Ако никога значи скоро.
Не взимам решение.
Не мога.
Каквото трябва ще стане.
За момента...
само не разваляй всичко...

Намери Невърленд.

Успокоително.Приспивателно.

Опият. Обезболяващо.
Упойващо. Наказателно.
Утвърдително и отричащо.
Покъртително.
Как те наричат?
Делириум. Еквилибриум.
Аквариум с желания.
Изваждаемо. Изваждател.
Спирачка. Съединител.
Разделно. Обобщаващо.
Изпепеляване. Порицание.
Сбор. Разлика.
Лутане. Преоткриване.
Последователно. И хаотично.
Наопаки. На лице.
Сълзи и усмивка.
Сърце и приказка.
Сън. Кошмарен.
Събуждане. Прокуждане.
Слънчогледи. Заспали под слънцето.
Мирогледи. Надолу обърнати.
Влюбване. Разлюбване.
Намразване. Отказване.
Чар. И обаяние.
Двойно отрицание.
Положително. Неутрално.
Празно. И пълно.
Припознато. Препознато.
Лице, сърце.
Тинкърбел, Питър Пан, Уенделин.
Невърленд. Е този ден.
Някога...открий ме.

Such a Delirium!

И ако това е един от онези следобеди, в които премисляш едно нещо повече време отколкото трае следобедът, то значи се намирам в странен делириум, оцветен в есенно жълто и напръскан с новия студен дъждец. Е, трудно е да разсъждаваш, когато очакваш нещо, в същото време се опитваш да избягаш от него, докато междувременно ти се случват разни други неща, които те объркват допълнително и докато това трае, изведнъж те връхлитат все нови и нови идеи, които ти нямаш време да осмислиш, камо ли да пресъздадеш. Да..казах, че е трудно.
Усещам се... разбрана. Успокоена. Омиротворена.
Чувствам, че скоро ще реализирам едно голямо, много голямо, отдавнашно желание.
И въпреки, че съм сигурна, че това ще стане ми е малко празно, че няма да споделя емоцията с предишното.
Но не чувствам болка. Е, малка празнота...може би. Но и това не е много сигурно.
И ако това е един от онези дни, в които усещаш, че нещо ще се случи, то тогава аз затварям очи и размишлявам:
ако в един следобед, съвсем теоретично, направиш нещо, което, съвсем хипотетично, е жизнено важно за "кармата ти", но привидно е монотонно, ежедневно, то този следобед колкото и парадоксално да звучи, ще се окаже един от най-важните в живота ти (доскорошния), дори сега да ти се струва сив и безличен. Хм... и ако на принципа на променливите съберем шанса от това, точно този билет да е по-щастлив от предишния, и качеството на сърцебиенето, което изпитвам, когато си помисля за следващия...имам чувството, че ще изригна.
Хм...опциите това да не се случи са минимални, като се има предвид Кой си.
Та...това ще бъде първата ни среща(образно казано) от 14 май насам...колко прави това...5 месеца? Аха. Пет месеца те чакам. Остават три дни. Цялото ми тяло изтръпва като си помисля. Като си представя. И в същото време не очаквам нищо. Понеже очакванията ми Ти винаги ги преиначаваш.
Влюбена съм.хаха. Може би ако го призная, в утрешния следобед вече няма да съм. Защото, ако Айнщайн е бил прав и всичко is relative, то и варианта да изпитвам това, което не ме оставя да заспя, да изчезне е сравнително...възможен. В което силно ми се иска да вярвам, но което, уви, не се оправда. В последните пет месеца.
И питам: защо никой не ми каза? Защо никой не ме предупреди, че ти, с тази твоя прегръдка, ме зарази...за..дълго. И тази болест, защо никой не успя да я излекува?! Как може?! ВъзмУтена съм! И огОрчена. Че съм такъв мазохист. Защото само мазохист може да обича такъв нарцисист..
И като прецизен изследовател на човешките души надниквам... и осъзнавам: човешката душа е бездънна пропаст, завива ми се свят като надникна в нея. А ти..ще надникнеш ли във моята?
.невинно.
3 в 1: никога споделена любов, билет и мляко. Such a Delirium!