***

Под студовете ти съм топла,
а под жегите съм бяла като лед.
Отвъд сезоните на времето съм есен,
отвъд минутите съм теб.
Друго няма- само изтрезняла личност,
на безличните души- творец си.
Аз отдавна съм забравена в логичност,
място с липсващи завеси.
През прозорците ме гледат любопитни
безкрайни думи, отминаващи,
чудейки се на какво ще заприличам,
ако ме отминеш ти.