опит за летене

тупти.
и спира.
тупти.
и пак.
сънят ми спира.
да подвие крак.
че дълго е пътувал.
все в това легло.
неизбродимо дълго.
все с това тегло.
седи и чака.
да те срещне тук.
че тук е само мястото
където има звук.
който да изрича чувства
непотребни
вредни
странни.
седи и чака.
и настъпва мрак.
а ти не идваш
и не идваш
пак.
потропва нервен
цяла вечност
те е търсил все наум.
а когато те поиска
реалността му стана сън.
цигара пали.
на стара гара
под стар перон
живота си
погубва в бавните минути
на един нагон.
дими.
цигарата-наполовина.
и бутилка отлежало щастие.
пак наполовина.
и той-наполовина
в сърцето си те носи
и отравя се
че ти си тъй износен.
събира в шепа
своите тъги
че кой събира в шепа?
нещо друго
ако не сълзи?
цигара втора.
полумесец избелял.
от все същото
отдавна чакано.
за все същото-
живота избледнял.
пореден мрак.
и нищо ново.
и тебе пак
ще чака
пак
отново.
от скука рими ще реди.
и пасианси.
дали си другият ми сън?
или неговата реалност?
сънят ми спи.
а уморената вселена
си сипва глътка щастие
да опита
и се пита
Че защо горчи?
а аз всяка сутрин пиша
че от щастието боли.
и ти не идваш.
и сънят ми пак.
на утринното слънце дава знак
по-бързо да залязва
по-ярко да гори
че всичко се повтаря
когато е по три.
и трета нощ.
седи и чака.
и отваря още щастие
и дими,и смята
кога последно щеше да те чака.

КРАЙ

Не.
Аз не съм твоята кукла от порцелан, която можеш да обличаш и събличаш, когато времето го позволява.
И изобщо не приличам на предишните ти лесно заразени/зарязани играчки, които си намираш, когато стане късно.
Скучно.
Все един и същ си.Преднамерен.Лицемерен.
Забравям те.
По дяволите спомените.Връщам ти ги.

They say be afraid

Държа те в очите си.Гледаш ме през всички.
Никога не оставаме сами,но само аз съм в теб.Идвам си и си отивам без да ти давам.Аз съм садистичен егоист,който само те ограбва,когато отпиваш от очите ми.И въпреки,че те притежавах по всички правила,не можех да разчета мислите ти,когато ми говорише.Толкова си мистерия,колкото аз съм твоята тайна,която не можеш да разкажеш на никого.Аз съм болезнена,ненадейна,ти ме намираш само,когато аз те потърся.Причинявам ти себе си всеки път,когато съм близо,а се правя,че не усещам дъха ти върху кожата си.
Но как никога няма да бъдеш само мой,само ти знаеш.

През март.

♥

Изпуснах много моменти. Изпуснах времето, в което трябваше да напиша:
"Честит рожден ден, Вили. Без теб нищо от това, което ми се случи, нямаше да е така дълбоко";
"Честит рожден ден, Тити. Безкрайно много те обичам";
"Честит рожден ден, татко. И за двама ни това е ново начало.".
Не намерих минутите, в които да впиша заглавието "Аз съм на 18. Сега ще започна да получавам каквото поискам." Не звучи подходящо за заглавие на текст, но определено е такова на този параграф от живота, в който се намирам.
Аз обикновено не се страхувам. Ние, родените през март, не се страхуваме. Ние сме смели пред високите мостове и дълбоките води, когато някой ни гледа. Но оставаме сами. Често. В този смисъл мен ме е страх, когато съм сама. Страх ме е, че идва май; че онова преди две седмици наистина остана като минал живот; че Вили вече не изпитва същото и аз не знам дали нещо продължава да ни свързва; че имам вдъхновение, но не мога да пиша.
Но ето. Така. Сега съм супер оригинална и честитя всичко накуп в края на месеца. За да е по-...наситено.
Имам собствена годишнина. Преди година го срещнах за първи път. Честито на мен!
Тогава той не взе Икар. Тази година също.
И тогава в очите ми заплуваха копнежи. И тази година също.
И между другото. Не намерих време за най-важното.
Честит ден на Театъра!
Аз наистина закъснявам за важните неща в живота. Доказах го и на себе си, и на него.
Но това не е негов пост.
Ние, родените през март, често се губим в редовете, където пише името му и там,където говорим за себе си. И аз като човек без ориентация- се загубих сред тълпата, докато гледах в някакво синьо минало, което прозираше през слънчевите му очила. Отдавна съм забравила пътя до себе си без театър. Това не може да се промени. И като че ли само аромата на червения салон не мога да изтрия от сърцето си. Загубена съм. Календар нямам, нито часовник, който да показва колко още време ще трябва да бъдем най-дълбоките си тайни.
Март е подходящ месец за промяна.
А ние, родените през март,....

нищо не говорим

Вдъхновението ми избяга при вида на новото, от което ще се поражда.
Вечерният студ се опитва да го догони, но докато вървя към вкъщи и загръщам замръзналия въздух при себе си, аз самата вече не знам за какво искам да пиша.
Писателите са тъжни,никой не пише, щом е щастлив. Вечно се оплакват и когато ги попиташ как са ти отговарят с изречения без пунктуация и подлог.
В душата ми е цветарски магазин, но цветята, които пазя там отдавна са откъснати.
Имам толкова много да кажа, а думите се свеждат и изчерпват с него.
Нелогична съм, непоследователна, хаотична, криворазбрана.
Сега, когато получих това, което исках, не намирам начин да го изразя през себе си.
Преди няколко месеца написах, че той ще се жени.
Е... веднага след като напишеш действителността, тя се променя.

Beautiful girl

♥

Дните се сменят сякаш сезони изтичат през пръстите ми...
Старите семейни истории, разказани по сто пъти връщат времето, в което бях на 4 и обяснявах света на куклите си под масата.
Любовта ме залива отвсякъде и ако утре не беше толкова прекрасно времето, щях да си помисля, че идва краят на света.
Преждевременно. Целодневно. Еднодневно.
А всичко е надолу с главата. Всичко е различно.
Пробуждането за някакво ново нещо, което трябва да ми се случи,защото... съм с година повече живяла.
Още съвсеееем мъничко.
И това ще се превърне в някакъв минал живот.

На рамото си имам рай <3

♥

По принцип или извън всичките категории.Миналата нощ беше прекрасна.
За всичките тези емоции не се пише.Защото човек не пише,когато е щастлив.
Нали разбирате...