Desert rose

♥

Не те презирам.
Нито изпитвам нещо, даже не си ми безразличен.
Все едно не те познавам, все едно не си ми се случил.


Шепоти, обещания, като глухи
молещи се
Пустинни думи навяват само прах
на обичащи се
На облаци пристигат музите ми
стичащи се.
Нито рози има,нито скръб,нито спомени,нито миг.

Очите ти в моите и моите очи в твоите.
Като обет, който сключваме на излизане от ада.
Всичко е подходящо да бъде казано в 8:40 вечерта.
Всяка церемония по чувсто-скопянване може да се извърши в края на февруари.
Едно голямо жертвоприношение никога не е равно на две малки.
Моите жертви се влюбват през март.

Но ако към едно неизвестно Х прибавим още едно неизвестно У, това не ги прави по-известни.
ПОЧТИ Е МАРТ!

♥

Ами слушам Maroon 5 и си мисля колко хубаво би било нещата да бяха по старо му.
Или греша?
И после слушам INXS и ми се иска ти да беше останал в живота ми.
Защото беше персоналното ми приключение.
Моля те.Върни се март.Направи ми подарък.Разкажи ми още.Изживей ме.

По план ще ме обичаш в сряда

♥

От понеделник искам да ме обичаш невярващо.
А всичките 31 дни на март те искам полудял.
От сряда до петък искам да гориш.
Делничните вечери ще ми пееш.
В понеделник сутрин искам да ми носиш кокоски с формата на слънца.
Във вторник ще се опознаваме.
Следобедите ще се целуваме.
В четвъртък от теб ще си тръгвам.
В петък ще измагьосвам денонощно любов.
В събота през деня ще ме държиш за ръка, а нощем аз ще държа сърцето ти.
В неделя ще те пусна да си отидеш.



Това е немислимо.Целувката ми е криминално проявление.

Мисля, че ти казах..

♥

Любовта била във въздуха.
Къде?! Къде?!
Кажете ми, за да ви събера моя въздух в топка от емоции и да ви замеря с нея.
Защото в това, което дишам АЗ има очарование, красота, доза цинизъм, себичност, смях, слънце, вдъхновение, диалектика, топлина, истина, ацетон, бариери, нервни кризи, тежки нощи, дълги дни, сълзи, яд, параноя, идваща пролет, приключения, ежедневие, безметежност,
детинщина, минали животи, раздори, драми, ДУМИ, живот....въпреки експлоатацията на чувства, които би трябвало да бъдат пазени, ценени, подарявани, а не разпилявани. И в моя въздух няма любов..поне не в смисъла, в който мечтая с отворени очи, а илюзии някакви са мои първи съветници. Нека бъда безсърдечна, ако това означава, че няма да се втурвам да обичам за собственото си спасение.Или изкупление.
Щом трябва, нека бъда сама сред високоградусните срещи на вашите флуиди.


Пък на мен току що ми казаха, че ме обичат.

Mr. Killer

♥

Обвивам пръстите си около чаша с червена, кървяща любов със стайна температура.
През стъклото, в което я затворих едва долавям дишането й.
Бил си ми любовник и преди, но без невидими стени.
Това себеусещане, което изпитвам е кратък миг от твоята фантазия.
Сипвам си още от теб, изпивам те жадно, сякаш никога не съм обичала.
Помня, когато ме предупреди повече никога да не пия страст.
Потапям сетивата си в аромата на погубването, в отражението си виждам, че ник
Очите ми изтичат, от гравитацията важните неща се разпадат, а ти продължаваш да съществуваш дори и след радиационните копнежи, с които се за/съсипахме.
И чакам, и чакам, чакам доставка - още от тази партида отрова, с която ще те накарам да забравиш.ога не си бил мой.
И като че ли ще чакам вечно.
Може би от себе си повече не мога да изцедя.
Може би друг ще ми я пласира, сипе, сервира.


И двамата сме от грешната страна на този ден.

Твоя любовница.И твоя убийца.
В мъжки род не звучи добре, не се римуват.

Подпалвачката

♥

Гледните ми точи се размиват в думите.
Пред празното съзнание има само празен курсиращ екран.
Денонощните ми колизии не ми позволяват да ми липсваш.
Философията на ноколото е бутафорен израз на нищото, което изпитвам.
Целият ад се побира на върховете на пръстите ми.
Които, след като ти изтече от живота ми, горят в стихийно необузначено безпътие.

He wants to spend his lifetime loving... himself

♥

Не ми е безразличен.Не ми е.

Толкова пъти, колкото съм поискала.Толкова пъти сме се разминавали.

Имаше едно време, някога преди, една вечер, в която тичах през една сцена, а после той ме позна, заради шапката, и ми се усмихна широко, а аз избягах.

После.
После имаше вечери, в които го срещах без да ми е правил впечатление.
Тогава не беше някой. А аз вече принадлежах на друг.
После.
После аз се озовах на някаква чужда територия. На негова, оказа се. И убийственият необуздан порив в очите му ме прониза десет пъти.
После.
После имаше само една вечер. Студена, снежна, декемврийска.
Излезе. Спря. Погледна ме. Обърна се. Тръгна си.
Минаха само някакви минути.През открехнатата врата чувах гласа му и знаех- това е.Или тази вечер, или никога. Застанах пред него. Отново само след няколко минути. И очите му отново се спряха в моите. Безпощадно надменни.
И край.
Влезе в малкото задимено уютно кафене. И край.

Спомням си момента, в който приглушиха светлината. И думите, които изрече преди да започне да пее. И това беше- изпя една от любимите ми песни, а всичко в мен би отпор.
И всичко се превърна в откат. На някакъв вероятен прекрасен момент, който ми се случи. Заедно с него.



Съпротивлявам се. Не ми харесваш. И въпреки всичко всяка, всяка, вся-ка нощ в сънищата ми се връщаш.

Казах ли, че не си ми безразличен?

♥

Не.
Не обяснявай.
След полунощ рядко има смисъл.

Имало цветя...

♥

И миналата година, и тази - по това време ми е удобно да спирам да обичам.
Иначе не- иначе е прекалено рано, или вече много късно.
По това време гневът ми тежи повече от бетона, който ме заобикаля , докато за последно се ослушвам и оглеждам за присъствието ти.За отсъствието ти.
Ръцете ми са свикнали да пишат думи за теб много повече, отколкото за мен.
Аз самата себе си много повече по твой модел направих, отколкото сама да се изградя.
Че се влюбих в идеала си, може би не беше най-правилното, което трябваше да се случи.
Защото сега те разрушавам, както разрушава ме цимента в очите ти. Тежа ти. И ти ми тежиш.
От тази тежест чувствата ми хлътнаха и се прегърбиха.
Безконечното завръщане на мястото, където за първи път се обърна след мен.Не.Носи.Никакви.Спомени.Вече.Всичките ги изтрих от тъпчене на едно и също място.
Почти.

Скоро и моят кръг ще се затвори.

Ментор си ми. Научи ме как не трябва, не защо.

♥

Няма бавен начин да свикна, че вече няма да има май.
Има само внезапно свиване на каквото е останало от душевността ми.
И ужасяващо количество болка, раздираща маската на циничността.

АЗ няма да имам МАЙ, щом ТИ няма да имаш нито миг вече за мен

Late night so wet so tight

♥

Не, не гледай така. Не гледай така мен.
Или ме гледай.Гледай каквото ти харесва. Ти решаваш.
Черните ми дантелени ръкавици са само знак на желанията ти.

I want your body, I need your body
Long as you got me you won’t need nobody

Само през тази стая.

♥

Хайде, хвани ръката ми.
Подръж я, нищо, че те пари!
Приближи я до лицето си, нищо, че може да ослепееш!
На тъмно няма да е толкова страшно.
На тъмно всичко е забавно.
Дори драмите ни се превръщат в комедии.
Комедии, които пласираме на черно, в замяна на самотните си нощи.
Хайде, хвани ръката ми.
Аз мога да те преведа.
Само през тази стая.