четвъртък, октомври 29, 2009

Суета

Няма срещи без раздели,
черни котки - без магии бели.
Няма обич без омраза,
а вечността измама се оказа.

Няма през девет планини
тихи нощи без студени дни.
Няма миг без промяна.
Безкрайност няма...

Всеки от нас към себе си тича
Дори и не питаш дали те обичам
От суета създаден е света.
И любовта е суета.

Няма северни вълшебства.
И няма топла красота.
На изток слънцето се вглежда,
до лудост влюбено в нощта.

Отдавна спрях да те сънувам
и нямам нужда от съня.
Безкрайност знам не съществува
и няма вечност в любовта.

Всеки от нас на себе си прилича.
Дори не разбра, а аз те обичах.
От суета сами сме в света.
И любовта е суета.

Вето. Не.то. Не.ти.

Ние казваме НЕ!
И когато ни питат, ние казваме НЕ!
И когато най- много ни се чувства, ние казваме НЕ!
Майната му на "мъжа", да спасим себе си!
Майната им на това какво искат или дават!

Аз повече няма да чакам, тя повече няма да чака!
Повече няма да се надяваме, да се молим, да искаме, да будуваме, да размишляваме, да се задълбаваме, да се отегчаваме, да се депресираме. Повече не! И на мен ми писна, и на нея й писна. Твърде много понасяме твърде големи разочарования, които твърде силно ни разбиват. Нищо, че после се събираме. Наново.И днес..пак сме цели.

И без теб ще живея. И тя без него, сигурна съм, че може.
Вливам се в себе си, толкова истини, толкова смях.
Присмивам се на всичко, което някога мечтаех да имам.
Не. Ти не си част от живота ми. Не. Ти няма да ме видиш да плача.
Не. Аз съм различна.
Не. Не пробвай. Спести си усмивката. Твърде дълго се преструва така.
Не. Аз ти махам от другия край на нощта.
Лека нощ. Аз вече ще живея така.
Прекалено много изстинах.
дори още много да те ...
забранено ми е да го изричам.

сряда, октомври 28, 2009

Малко признание.

Тези малки неща, които те създават. Такъв. Такава.
Онези, всички неща, за които ти винаги си там.
Хапчице.^^
Тъй щастлива съм и се радвам, че те има.
Благодаря ти.

тези неща:


Има приказки

(в които с теб живеем).

Принцове

(които още чакаме).

...

Щастливи краища

(които още дълго с теб ще чакаме).

Лято

(което изживяхме заедно).

Завинаги

(дано да е завинаги).

Изгреви

(които ще посрещаме по махмурлийски).

Съвпадения

(които ще са най- щастливите ни мигове).

Гари

(на които ще се чакаме).
Влакове

(които ще ни разделят).

Париж

(който ти го пожелавам).

Сладоледи Рафи

(с които ще ме мажеш).

Доброта

(която винаги ще бъдеш).

Думи

(които никога няма да ми стигнат, за да кажа колко много си за мен).

Guns N’ Roses

(след които ти си друга ).

Джони Деп

(заради когото няма да можеш да спиш).

И…

аз

(която много те обичам).

вторник, октомври 27, 2009

Сънища. Толкова истински. Сънуваше. Толкова приказки.

ОБИЧАМ ТЕ

много

и
понеже

знам,
че
никога
няма
да
си
с
мен,
не
се
страхувам
да
си
призная,
че
още,
още,
още
много
те
ОБИЧАМ
!



Може би любовта ми те плаши, а може би ти
си избягал от нея щом близо си бил и преди.
Теб ли нежно докосвах ?
А може би всъщност не съм.
Или всичко било
е насън.
Или без сън, полъх на парфюм.

Целуни ме със устни прохладни, по-сладки от мед.
Дай ми нежна отрова, но не и прегръдки от лед!
Исках с теб да избягам, но с мен ще избягаш ли ти?
Всеки път ли се криеш, поне този път остани.
Кой изтръгна крилете от крехките ти рамене?
Нека аз те обичам поне...

Спрягай глагола!

Бягам. Бягаш. Бягаме.
Да бягам, да искаш, да не оставаме.
Да бягаш не можеш, не виждаш ли?
Да бягаме, нека да не бързаме да се обичаме.

Бягайки. Отбягваш. Беглец.
Бягайки връщаш се пак при мен.
Отбягваш, измислици, лудници.
Беглец, в живота си си, но никога светец.

Бяг. Бегом. Бягство.
Бяг от време, мисли в безпорядък.
Бегом отиди си, животът е винаги твърде кратък.
Бягство да избираме винаги, и си винаги жалък.

Юбилей

Честитка!
Скромност?!
Не, благодаря.

Глупачка!
От наивност?!
Да, моля.



И когато ме питат "Защо?", аз все още се правя на глуха.
И когато ме гледат неразбиращо, аз все още нищо не виждам.
Не ми пука! Разбираш ли?
Никак, въобще, ни най- малко. Не ми е тъжно, самотно ли? - жалко.
Изобщо не ми ги поднасяй.
Прекалено дълго търпях.
Крайно. Време. Е. Някой. Да. Те. Просветли.


Късмети за щастие, детелини за радост, слоне за мухи, кутийки за щастие, думи за монолог, който само ТИ си мислиш, че е диалог. Глупост за по- голяма, живот за забравяне, спомени за намразване, усмивки за лицемерие, истина за болка, бонбони за колкото да има, любезност за доброто поведение, лъжи за всичко по принцип, нови неща за замяна, стари неща за подмяна (няма нищо вечно). Чувства за рециклиране, студени преградия за изолиране, дъвки за дъвчене, тетрадки за писане, моливи за острене, скици за рисуване.
Да се радваме докато можем. радост за... кого?!

понеделник, октомври 26, 2009

Остават 237 дни до началото на лятото... -‘๑’-