събота, февруари 12, 2011

Подпалвачката

♥

Гледните ми точи се размиват в думите.

Пред празното съзнание има само празен курсиращ екран.
Денонощните ми колизии не ми позволяват да ми липсваш.
Философията на ноколото е бутафорен израз на нищото, което изпитвам.
Целият ад се побира на върховете на пръстите ми.
Които, след като ти изтече от живота ми, горят в стихийно необузначено безпътие.

четвъртък, февруари 10, 2011

He wants to spend his lifetime loving... himself

♥

Не ми е безразличен.Не ми е.

Толкова пъти, колкото съм поискала.Толкова пъти сме се разминавали.

Имаше едно време, някога преди, една вечер, в която тичах през една сцена, а после той ме позна, заради шапката, и ми се усмихна широко, а аз избягах.

После.
После имаше вечери, в които го срещах без да ми е правил впечатление.
Тогава не беше някой. А аз вече принадлежах на друг.
После.
После аз се озовах на някаква чужда територия. На негова, оказа се. И убийственият необуздан порив в очите му ме прониза десет пъти.
После.
После имаше само една вечер. Студена, снежна, декемврийска.
Излезе. Спря. Погледна ме. Обърна се. Тръгна си.
Минаха само някакви минути.През открехнатата врата чувах гласа му и знаех- това е.Или тази вечер, или никога. Застанах пред него. Отново само след няколко минути. И очите му отново се спряха в моите. Безпощадно надменни.
И край.
Влезе в малкото задимено уютно кафене. И край.

Спомням си момента, в който приглушиха светлината. И думите, които изрече преди да започне да пее. И това беше- изпя една от любимите ми песни, а всичко в мен би отпор.
И всичко се превърна в откат. На някакъв вероятен прекрасен момент, който ми се случи. Заедно с него.



Съпротивлявам се. Не ми харесваш. И въпреки всичко всяка, всяка, вся-ка нощ в сънищата ми се връщаш.

Казах ли, че не си ми безразличен?

понеделник, февруари 07, 2011

♥


Не.
Не обяснявай.
След полунощ рядко има смисъл.

Имало цветя...

♥

И миналата година, и тази - по това време ми е удобно да спирам да обичам.
Иначе не- иначе е прекалено рано, или вече много късно.
По това време гневът ми тежи повече от бетона, който ме заобикаля , докато за последно се ослушвам и оглеждам за присъствието ти.За отсъствието ти.
Ръцете ми са свикнали да пишат думи за теб много повече, отколкото за мен.
Аз самата себе си много повече по твой модел направих, отколкото сама да се изградя.
Че се влюбих в идеала си, може би не беше най-правилното, което трябваше да се случи.
Защото сега те разрушавам, както разрушава ме цимента в очите ти. Тежа ти. И ти ми тежиш.
От тази тежест чувствата ми хлътнаха и се прегърбиха.
Безконечното завръщане на мястото, където за първи път се обърна след мен.Не.Носи.Никакви.Спомени.Вече.Всичките ги изтрих от тъпчене на едно и също място.
Почти.

Скоро и моят кръг ще се затвори.

Ментор си ми. Научи ме как не трябва, не защо.

петък, февруари 04, 2011

♥

Няма бавен начин да свикна, че вече няма да има май.
Има само внезапно свиване на каквото е останало от душевността ми.
И ужасяващо количество болка, раздираща маската на циничността.

АЗ няма да имам МАЙ, щом ТИ няма да имаш нито миг вече за мен

четвъртък, февруари 03, 2011

Late night so wet so tight

♥

Не, не гледай така. Не гледай така мен.

Или ме гледай.Гледай каквото ти харесва. Ти решаваш.
Черните ми дантелени ръкавици са само знак на желанията ти.




I want your body, I need your body
Long as you got me you won’t need nobody

сряда, февруари 02, 2011

Само през тази стая.

♥

Хайде, хвани ръката ми.

Подръж я, нищо, че те пари!
Приближи я до лицето си, нищо, че може да ослепееш!
На тъмно няма да е толкова страшно.
На тъмно всичко е забавно.
Дори драмите ни се превръщат в комедии.
Комедии, които пласираме на черно, в замяна на самотните си нощи.
Хайде, хвани ръката ми.
Аз мога да те преведа.
Само през тази стая.