Взе, че беше по-хубаво от миналата година и взе, че ми хареса, и взе, че свърши..понеже всяко хубаво нещо си има край. не, понеже всичко си има край.
И така...
Щипка захар:
най-жестоките токове, най-парещия топ, най-любимите ми слим джинси, най-коженото яке, най- пънкарската прическа, най- черния грим...
Щипка ванилия:
най- секс бельото (ама бельо някак не звучи добре, за това се сещайте за друга дума, аз още реанимирам), най- горещите емоции, най- доброто настроение, най- афродизиачното мляко за тяло, най- голямото желание, най-изгарящите страсти...така, де, няма да се правим на скромни..яяя...
За новата година няма да си пожелавам нищо, тъй като не искам да пълня с напразни надежди и без това препълнената ми с такива 17 без 3 месеца годишна душица/колко кифладжийско прозвуча/. И да си правя равносметка, и да не си правя- все тая. Спомням си само че, по това време преди година пак бях изпълнена с копнежи, безпаметност и запомнени фрагменти от иначе супер яката нощ. Сега разбирам, че малко над 50% от всичко, за което мечтаех, мрънках и говорех се сбъдна. Така, че 'au revoir' на 2009 и пълните и с проскубани кичури коса дни, в които се чудех аджеба сега той ли е или не, или пък къде сбърках, или защо не учих по-дълго, или защо учих 1 месец и накрая пак бидех пре*бана. Край на пълните със захарини шепи, които все ме утешаваха, когато поредната Историческа депресия завладяваше и моята социална политика. Честно казано има няколко основни неща, които си спомням и всичко друго е само прах по узрели портокали. Така де, в крайна сметка на КОЛЕДА СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА, и това сигурно е едно от запомнящите се послания, които ми донесе отминалата преди 3 дни година.
Ще си запомня първия новогодишен купон, първия скок с бънджи, първия преживян страх, първия път с Владо, първото истинско място в София, на което обичам да се връщам, първото ми "прекратяване на отношенията" с най-добрата ми приятелка, първото момче, с което се запознах, заради един бас, първото просветление, че КУЧКИТЕ ВИНАГИ СИ ОСТАВАТ КУЧКИ, първото посещение в чайна, първия ентусиазъм за работа/Ха-ХА-хА/, първия концерт на The Killers в Букурещ, първото ми море само с Весето, първата снимка с Матей, първия волейболен мач във Варна, първия човек от Дупница, който наистина, ама наистина ми взе главата и я отведе надълбоко и надалече, и пак така-нависоко и все още не ми я връща, ще запомня втората екскурзия, но най-вече Третата, първия път, когато проумях, че нямам нужда от нечии истерии, за да си мисля, че сме приятели, първия път, когато убих у себе си и минималното чувство на привличане към някого, както започнах да се уча от Мишончето, така наистина е 1000, ако не и 10000 пъти по-добре. Ще помня 14 май, Тази Коледа, Любовта На Живота Ми, Хорхе Букай, "Заразно глупава", но и "Укротяване на опърничевата". Ще помня топлите думи на Елисавета Руйчева, която десетки пъти ме накара да повярвам в себе си и й благодаря. Първия път, когато преоткрих приятелството със Стаматия/а.к.а. Тити/, която виждате ли, обичам... Първия път, когато някой ми каза, че би направил всичко за мен... но да не се вричаме..
Понякога, в такива моменти, в подобни равносметки и сбогувания разбирам, че най-якото от цялата година си остава
Краят й.
Не за друго просто тогава ти е позволено да стреляш с револвер по полицаи и пак да ти се размине. Да си наваксаш цигарите, които през цялото време минават като дим покрай теб, да опустошаваш Джони (Сикс-сенс-ове, Собиески, Менти, Кайпиринии, Коктейлите на Марето, Мартини, Червеното шампанско за 2 лева от ъгъла на Горна махала..). Да слушаш Андрейчето и Тончо без притеснение, че ще те разнесат на другата сутрин. Да отрежеш Скиора с глас като на Крисчън Бейл и задник като на Идеалния, защото ужасно много и кухо си падаш по Едуард (НЕ вампира, по дяволите, не!), който обаче си пази чувствата човекът и понеже "не си от тук и си за малко" не иска да започва нищооо с теб/въпреки, че секса за една нощ на Нова Година особено много му допада/. Дават ти се още хиляда възможности да паднеш в/у някой невинен трезвеник, който стоически ще понесе ударите на съдбата и твоите, и даже ще му липсваш на следващата вечер. Имаш на разположение Веселячко, който смирено и добродушно ще те заведе до тоалетната на другия край на къщата и тихичко и миличко ще ти се смее на ударите във всякакви стени. Но понеже е добър приятел няма да те остави сама с Еди, за да не направи той някоя глупост/?!?!?!?/. Позволено ти е да ядеш само банани и фъстъци и да се напиваш на екс с 3 шота (от по 50 мл) водка с уиски. Можеш още да разбереш за способности на тялото си, за които дори не си подозирал и да му се отблагодариш за това със скромните 16 часа сън...
ОБИЧАМ КРАЯТ НА ВСЯКА ГОДИНА!
Обичам да ми миреше на нови трагедии и комедии, нови сцени от турски сериали в Моя живот, на много нови дрехи, на бъдещи провали, на чакащи успехи, на идващото лято, на 14 март, на концерта на Елтън Джон и А-це/Де-це, на нови книги, на еднократни връзки с още по-еднократни пичове, на посещения в Дупница, на нетърпението да ме видиш, да ме видите и да ви изпонапия на най-щурите партита в "Червило". Обичам да ми миреше на Кашарел и ванилия, във всичките й форми. На парфюма на Владо, на неговата усмивка и на неговата прегръдка. Обичам аромата на новия Живот. Обичам и теб, макар да не заслужаваш..
Ще си запомня първия новогодишен купон, първия скок с бънджи, първия преживян страх, първия път с Владо, първото истинско място в София, на което обичам да се връщам, първото ми "прекратяване на отношенията" с най-добрата ми приятелка, първото момче, с което се запознах, заради един бас, първото просветление, че КУЧКИТЕ ВИНАГИ СИ ОСТАВАТ КУЧКИ, първото посещение в чайна, първия ентусиазъм за работа/Ха-ХА-хА/, първия концерт на The Killers в Букурещ, първото ми море само с Весето, първата снимка с Матей, първия волейболен мач във Варна, първия човек от Дупница, който наистина, ама наистина ми взе главата и я отведе надълбоко и надалече, и пак така-нависоко и все още не ми я връща, ще запомня втората екскурзия, но най-вече Третата, първия път, когато проумях, че нямам нужда от нечии истерии, за да си мисля, че сме приятели, първия път, когато убих у себе си и минималното чувство на привличане към някого, както започнах да се уча от Мишончето, така наистина е 1000, ако не и 10000 пъти по-добре. Ще помня 14 май, Тази Коледа, Любовта На Живота Ми, Хорхе Букай, "Заразно глупава", но и "Укротяване на опърничевата". Ще помня топлите думи на Елисавета Руйчева, която десетки пъти ме накара да повярвам в себе си и й благодаря. Първия път, когато преоткрих приятелството със Стаматия/а.к.а. Тити/, която виждате ли, обичам... Първия път, когато някой ми каза, че би направил всичко за мен... но да не се вричаме..
Понякога, в такива моменти, в подобни равносметки и сбогувания разбирам, че най-якото от цялата година си остава
Краят й.
Не за друго просто тогава ти е позволено да стреляш с револвер по полицаи и пак да ти се размине. Да си наваксаш цигарите, които през цялото време минават като дим покрай теб, да опустошаваш Джони (Сикс-сенс-ове, Собиески, Менти, Кайпиринии, Коктейлите на Марето, Мартини, Червеното шампанско за 2 лева от ъгъла на Горна махала..). Да слушаш Андрейчето и Тончо без притеснение, че ще те разнесат на другата сутрин. Да отрежеш Скиора с глас като на Крисчън Бейл и задник като на Идеалния, защото ужасно много и кухо си падаш по Едуард (НЕ вампира, по дяволите, не!), който обаче си пази чувствата човекът и понеже "не си от тук и си за малко" не иска да започва нищооо с теб/въпреки, че секса за една нощ на Нова Година особено много му допада/. Дават ти се още хиляда възможности да паднеш в/у някой невинен трезвеник, който стоически ще понесе ударите на съдбата и твоите, и даже ще му липсваш на следващата вечер. Имаш на разположение Веселячко, който смирено и добродушно ще те заведе до тоалетната на другия край на къщата и тихичко и миличко ще ти се смее на ударите във всякакви стени. Но понеже е добър приятел няма да те остави сама с Еди, за да не направи той някоя глупост/?!?!?!?/. Позволено ти е да ядеш само банани и фъстъци и да се напиваш на екс с 3 шота (от по 50 мл) водка с уиски. Можеш още да разбереш за способности на тялото си, за които дори не си подозирал и да му се отблагодариш за това със скромните 16 часа сън...
ОБИЧАМ КРАЯТ НА ВСЯКА ГОДИНА!
Обичам да ми миреше на нови трагедии и комедии, нови сцени от турски сериали в Моя живот, на много нови дрехи, на бъдещи провали, на чакащи успехи, на идващото лято, на 14 март, на концерта на Елтън Джон и А-це/Де-це, на нови книги, на еднократни връзки с още по-еднократни пичове, на посещения в Дупница, на нетърпението да ме видиш, да ме видите и да ви изпонапия на най-щурите партита в "Червило". Обичам да ми миреше на Кашарел и ванилия, във всичките й форми. На парфюма на Владо, на неговата усмивка и на неговата прегръдка. Обичам аромата на новия Живот. Обичам и теб, макар да не заслужаваш..
Прощалното ми слово ли?:
Скептик, оптимист, реалист, писател, музикант, читател, душа, театър, страх, смелост, сила, копнеж, мечти, литература, суета, любов, бъдеще, звезди, сезони, цинизъм, разврат, 2-рия срок, Sony Ericsson, ново, алкохол, шоколад, искам, обувки, дрехи, хора, истински хора, всякакви хора, приятели, семейство, "Happy", навици, търпение, думи, смях, любов, сънища...
Пожелавам си всеки прекрасен миг от 2010, който ме очаква!!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар