петък, януари 08, 2010

твърде много ренесанс има наоколо


възраждат се чувства, терзания и мисли. светът няма да свърши. обновявам сайтове, които вече не ползвам. откривам скрити идеи, някога от някой подхвърлени. възраждам копнежи по провинциални принцове. изненадано спирам и осъзнавам, че той е по-различен от всички, които съм срещала. и е точно това,което съм чакала. цяла година. или две. или фактически от детската градина, защото тогава за първи път ме целуна момче. странно, че тази детска градина е в същата тази провинция, която сега ми поднася новата глътка въздух, от която имах нужда. възобновявам приятелства. вътворявам ред в световния хаос. или обратното. пия чая си по нов начин. пия много неща по нов начин. събуждам се различно. връщам си на тези, които поискам. спрях да се съобразявам. спя, когато ми се спи. не се чувствам гузна. връщам си по малко от всеки загубен миг. въвеждам все по- малко пароли. възраждайки щастието...

Няма коментари:

Публикуване на коментар