Кога ли ще ми мине. Дано да бъде скоро.

на Владко

Прочети ме в книга,
изиграй ме в театър,
чуй ме в нежното пиано.
Усети мига,
повява вятър,
аз и ти сме само.

Пожелай ми слънчогледи,
облечи ме в разказ,
съблечи го после нежно.
Във очите ни са слети
бягство, шоколад и ласки,
няма нищо невъзможно.

Виж се в мен като във огледало,
покажи ме на света си,
виж ме във пречупената си душа.
Моето сърце до днес не е туптяло,
скрий ме в себе си
и в есенната тишина…

ХодИ на пръсти

Някои се броят на пръсти, други я карат през пръсти, трети не си мръдват пръста, но винаги са готови да те посочат с пръст или показвайки ти среден пръст да те оставят с пръст в устата.

Тихи следобеди

Пусти улици
и тихи следобеди,
с чаша мляко
изстивам,
ставам
и си отивам.
Безмълвни чаени лъжички
и полъх, обвит в карамел,
моите тихи следобеди
се превръщат в бледен сатен.
Студен и безвкусен,
само за маска утеха -
шоколадов мус
в моите тихи следобеди
глухи, забравени… някога.
Шепот и глухи разбъркани пяни,
в безплътни призрачни дни,
следобед дъжд
и аз и ти сме сами.
Самотен дъхав ванилин.
Тихи следобеди
ах, колко е сладка тази раздяла -
с чаша мляко и
карамелени кубчета,
някога радост повяла…

Сънувай ме

Отиват си не влакове, а гари.
Една след друга се изнизват в мрака.
И ето, че сезоните са стари.
И ето, че престанах да те чакам.
Ако решиш случайно да пътуваш,
защото у дома ти е горещо -
недей към мен! В купето ще сънуваш,
че вече няма кой да те посрещне.
Ще ме сънуваш в бяла рокля, млада.
Ще го сънуваш как ме е прегърнал.
Ще го сънуваш точно срещу сряда.
А срещу сряда всеки сън се сбъдвал!

Baker street

Blueberry. Nightblueberry.

rain.bronze.buddies.

Браво! Браво на нашите момчета! Нашите бронзови юнаци, които заслужиха всяка малка част от всеки един медал! Тези, които “България посрещна като богове”! Защото те платиха високата цена на неизживяното лято, на недоспиването, на грипа на Мати. Накрая всичко се изплати в бронзова радост. Не, че не можеха и повече, разбира се, че можеха! Та това са нашите волейболисти, нашата национална гордост! Но ние и така си ги обичаме! И ако Владо е спал само 8 дни вкъщи, а някои изобщо не са се прибирали, то всички тези лишения бледнееха пред стотиците усмивки и гордостта в очите на посрещачите им. Всички те, тези, заради които милиони се приковаваха пред телевизорите и си купуваха вестници, само за да прочетат каквото и да е за отбора, забравиха трудностите и прегърнаха радостта на хората, и хората.

И ме изпълва радост, може би гордост от много време насам, че съм българка! Радвам се, че не се прочуваме единствено с киселото си мляко, което не е съвсем сигурно дали всички, които го харесват са го опитвали. Радвам се, че именно този спорт е Моят спорт, моята нова страст. Радвам се, че Цецо Соколов е “нашият човек” и че моето малко градче си има нов герой. Горда съм, че имах възможността да застана рамо до рамо с най- добрия блокировач на Европа за 2009. Че даже и снимка си имаме! Едни такива ухилени… мани бегай!

И когато стоях там- на два метра от и под моята най- голяма гордост ( присвоявам си правото да го наричам “мой”) в съзнанието ми бяха само последните минути от мача, онзи лек удар от пръстите по топката и после – Господ беше българин! И България почти достигна небето! Взирах се в щастливите очи на Матей и бях сигурна, че изгаряше да се хвърли в тълпата и да извика “Ето, така се играе!”, както само той си може!

Браво! Браво, Мати, Виктор, Близнаците, Владо, Цецо, Жечко, Ицо и Теди! Браво и на всички останали, които се бориха за радостта на феновете си! Браво, нашите момчета!

П.с. : и няма как да скрия пристрастието си: Маааатиии, ти си най- най- нааай добрияяяят! Цун! ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥