rain.bronze.buddies.

Браво! Браво на нашите момчета! Нашите бронзови юнаци, които заслужиха всяка малка част от всеки един медал! Тези, които “България посрещна като богове”! Защото те платиха високата цена на неизживяното лято, на недоспиването, на грипа на Мати. Накрая всичко се изплати в бронзова радост. Не, че не можеха и повече, разбира се, че можеха! Та това са нашите волейболисти, нашата национална гордост! Но ние и така си ги обичаме! И ако Владо е спал само 8 дни вкъщи, а някои изобщо не са се прибирали, то всички тези лишения бледнееха пред стотиците усмивки и гордостта в очите на посрещачите им. Всички те, тези, заради които милиони се приковаваха пред телевизорите и си купуваха вестници, само за да прочетат каквото и да е за отбора, забравиха трудностите и прегърнаха радостта на хората, и хората.

И ме изпълва радост, може би гордост от много време насам, че съм българка! Радвам се, че не се прочуваме единствено с киселото си мляко, което не е съвсем сигурно дали всички, които го харесват са го опитвали. Радвам се, че именно този спорт е Моят спорт, моята нова страст. Радвам се, че Цецо Соколов е “нашият човек” и че моето малко градче си има нов герой. Горда съм, че имах възможността да застана рамо до рамо с най- добрия блокировач на Европа за 2009. Че даже и снимка си имаме! Едни такива ухилени… мани бегай!

И когато стоях там- на два метра от и под моята най- голяма гордост ( присвоявам си правото да го наричам “мой”) в съзнанието ми бяха само последните минути от мача, онзи лек удар от пръстите по топката и после – Господ беше българин! И България почти достигна небето! Взирах се в щастливите очи на Матей и бях сигурна, че изгаряше да се хвърли в тълпата и да извика “Ето, така се играе!”, както само той си може!

Браво! Браво, Мати, Виктор, Близнаците, Владо, Цецо, Жечко, Ицо и Теди! Браво и на всички останали, които се бориха за радостта на феновете си! Браво, нашите момчета!

П.с. : и няма как да скрия пристрастието си: Маааатиии, ти си най- най- нааай добрияяяят! Цун! ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥