на Владко
Прочети ме в книга,
изиграй ме в театър,
чуй ме в нежното пиано.
Усети мига,
повява вятър,
аз и ти сме само.
Пожелай ми слънчогледи,
облечи ме в разказ,
съблечи го после нежно.
Във очите ни са слети
бягство, шоколад и ласки,
няма нищо невъзможно.
Виж се в мен като във огледало,
покажи ме на света си,
виж ме във пречупената си душа.
Моето сърце до днес не е туптяло,
скрий ме в себе си
и в есенната тишина…
Няма коментари:
Публикуване на коментар