вторник, септември 29, 2009

Кога ли ще ми мине. Дано да бъде скоро.

на Владко

Прочети ме в книга,
изиграй ме в театър,
чуй ме в нежното пиано.
Усети мига,
повява вятър,
аз и ти сме само.

Пожелай ми слънчогледи,
облечи ме в разказ,
съблечи го после нежно.
Във очите ни са слети
бягство, шоколад и ласки,
няма нищо невъзможно.

Виж се в мен като във огледало,
покажи ме на света си,
виж ме във пречупената си душа.
Моето сърце до днес не е туптяло,
скрий ме в себе си
и в есенната тишина…

Няма коментари:

Публикуване на коментар