и тихи следобеди,
с чаша мляко
изстивам,
ставам
и си отивам.
Безмълвни чаени лъжички
и полъх, обвит в карамел,
моите тихи следобеди
се превръщат в бледен сатен.
Студен и безвкусен,
само за маска утеха -
шоколадов мус
в моите тихи следобеди
глухи, забравени… някога.
Шепот и глухи разбъркани пяни,
в безплътни призрачни дни,
следобед дъжд
и аз и ти сме сами.
Самотен дъхав ванилин.
Тихи следобеди
ах, колко е сладка тази раздяла -
с чаша мляко и
карамелени кубчета,
някога радост повяла…
Няма коментари:
Публикуване на коментар