взимам си цветята,всичките си ги взимам.ти нещо някога да си ми дал? дал си ми.листчета.усмивчици.прегръдчици.взимай си ги. пито-платено. бартер. антитръстово законодателство.
аз пък да ти кажа, че не си спомням вече! ха!нека ти е!нека ти е...мъчно. и изобщо не се връщай.там,където веднъж изгорях. иии...изобщо не е тъжно. и не става дума,нито грях. аз съм твоите цветя. някакви си слънчогледи. Слънце ти не си.и няма да те виждам вече!
и аз...като някой алхимик от бъдещето...взимам си сентенции...крада си аромати. и аз...както миналите дни...напомням на щастието. и ти...както спомен за цветя си нежен,пъстър,блян... и ти...като мираж за сънища си прашен,някъде си скрит и...сбъдваш нечии мечти. и тя...тя както никой друг е път непроходим и някак шумно те обича. и тя...както звездите гаснат утрин рано,гасне в теб.
и тази мечта, която някак си се ражда. отгледана,приласкавана,променяна,изоставяна и намирана... тя,досущ летен дъжд,се случва тъй внезапно. и изчезва.
и ние...ние като огън,който е някога горял и ние както устни,шептели някога желания и ние като дъх по стъклени души витал и ние...ние като струни на страст,непреживяла думите.
и ах! аз улавям мечтата в ръцете си,след като за кратко я гоних, и тя,като че ли светулка на някога млада принцеса,се спира във мен.и се взирам. и търся. и чакам. пърха в сърцето ми и аз отварям очи и я пускам,след като за кратко я пазих за себе си,и тя,като че ли не светулка преди миг,сега само малка искрица.и се прокрадва. и гоня я. и няма я.
и те...като много мечти,които са се сбъднали внезапно. и те...както първата любов,която те убива. и те...те както сянка върху лист с желания. и те...както се об(р)ичат.
и той,който е превод на моя език. и той,който с думи не се описва,защото е звук само. и той,който тупти и се слива с последният лъч светлина. и той,който...
за част от мига. и тя си отива. къде ли? не зная. за част от света. и той не я спира. защо ли? не зная.
накрая...сега...докато чертая сложни схеми защо не ме обичаш отпивам сладкото от дните,в които ти не ме попита "Защо си тук? Какво ми носиш?" и нежно плъзвам длан по тихата ни тъжност и разкривам как целувки щяха да се случат...
и ето тук. разливам.сипвам си. питие с мечти. и го изпивам. и изпиваш ме и ти.
четвъртък, юни 10, 2010
ах,как обърка всичко! намирам се в несъществуващ паралел! и ако обичам те и мразя те винаги вървят заедно,то те мразя защото знам,че много ще ми липсваш цяло едно мое лято лято,време,живот и там,в тях, ще пиша щурците ще слушам очите си ще затварям как обърка всичко! с твоето не, с моето да да те искам още да си мисля още
за последно ще те гледам тези сезони колко бързо край мен се въртят не зная. не ми се искаш. и не ми липсваш. и не ми се обаждаш. а ме докосваш. и шумно сънуваш.
той става рано. тя се събужда малко преди обед. той пиe кафе. тя си прави мляко с мед. той е подреден. тя е хаос,опакован в буркан с желания. той не знае имена на цветя. тя самата е цвете. той е щастлив в свой собствен свят. тя живее не само в един. той е призрак на дните. тя е полъх от слънцето утре. той е сладко. тя е горчиво. той е мамещ. тя е убиец на изкушения. той е мълчалив. тя шепти на всички езици. той не чака,но чака нея. тя се връща,но не се връща при него.
тя минава през него като вятър. непозната. може би. но не и когато..
петък, юни 04, 2010
лед лимони чаромат щипка сол чаша текила букети от лилиуми стъпки в захарни памуци всеки ден в който те наблюдавах
"нещо в тебе ми напомня...есен..лято..нещо се променя в мене когато..."
ако някой те обича, той ще те търси. ако някой те обича, той ще ти спира дъха само с мисъл. ако някой те обича, той ще приспи луната за теб. ако някой те обича, той ще ти подари три рози и своето цвете. ако някой те обича, той ще ти се кара дори на първата ви среща. ако някой те обича, той ще е безумен. ако някой те обича, той ще те оставя безмълвен.
Любов е, когато имаш смелост да живееш така - безразсъдно, смъртно, с болките. Любов е, когато въпреки себе си можеш да бъдеш щастлив. Любов е, когато да обичаш не пречи да живееш. Любов е, когато мисълта ти среща съня. Любов е, когато не можеш да искаш. Любов е, когато не искаш да спираш. Любов е, когато се обръщаш внезапно и го виждаш случайно. Любов е, когато си дал без да си казал. Любов е, когато изтича през пръстите ти, очите ти, сърцето ти, дните ти, спомените ти една цяла година, а ти още се връщаш.