твърде много ренесанс има наоколо
възраждат се чувства, терзания и мисли. светът няма да свърши. обновявам сайтове, които вече не ползвам. откривам скрити идеи, някога от някой подхвърлени. възраждам копнежи по провинциални принцове. изненадано спирам и осъзнавам, че той е по-различен от всички, които съм срещала. и е точно това,което съм чакала. цяла година. или две. или фактически от детската градина, защото тогава за първи път ме целуна момче. странно, че тази детска градина е в същата тази провинция, която сега ми поднася новата глътка въздух, от която имах нужда. възобновявам приятелства. вътворявам ред в световния хаос. или обратното. пия чая си по нов начин. пия много неща по нов начин. събуждам се различно. връщам си на тези, които поискам. спрях да се съобразявам. спя, когато ми се спи. не се чувствам гузна. връщам си по малко от всеки загубен миг. въвеждам все по- малко пароли. възраждайки щастието...
Един път сърцето дай си.Дори мигът да бъде къс.
петък, януари 08, 2010
8 дни
напиши името си в снега
в разтопената нежност
и карамелената тишина
напиши колко обичаш
да се събуждаш до нея
напиши по устните й
с усмивка вечността
която откриваш вечер
преди да заспиш
напиши спомен в ръката й
поръси с мирис на отминало лято
очертай с длани ново съзвездие
докосни ефимерните лешници
в очите й
положи сърце в нейната любов
погали с лъчи сатена по кожата й
опитай да вземеш дъха й с целувка
вкуси от смеха й
почувствай лъжите й
тя е крехка
и сама
тъжна
и едва
се сеща
че още
е обичана
и вкусвана
от зимата наоколо
тя е млада
и какво
ти пречи
да си
нейната луна
помни когато времето спираше
помни когато нямаше въздух
помни когато я търсеше в Космоса
помни когато я искаше в малкия град
помни как сладко беше
да затваряш очи
и безтегловно
да обичаш
помни...
в разтопената нежност
и карамелената тишина
напиши колко обичаш
да се събуждаш до нея
напиши по устните й
с усмивка вечността
която откриваш вечер
преди да заспиш
напиши спомен в ръката й
поръси с мирис на отминало лято
очертай с длани ново съзвездие
докосни ефимерните лешници
в очите й
положи сърце в нейната любов
погали с лъчи сатена по кожата й
опитай да вземеш дъха й с целувка
вкуси от смеха й
почувствай лъжите й
тя е крехка
и сама
тъжна
и едва
се сеща
че още
е обичана
и вкусвана
от зимата наоколо
тя е млада
и какво
ти пречи
да си
нейната луна
помни когато времето спираше
помни когато нямаше въздух
помни когато я търсеше в Космоса
помни когато я искаше в малкия град
помни как сладко беше
да затваряш очи
и безтегловно
да обичаш
помни...
четвъртък, януари 07, 2010
сряда, януари 06, 2010
понеделник, януари 04, 2010
утре не,а сега! тук на място...
да бъда с теб е като дрога, като дрога..искам много!
НапрАви всичко незабравимо, мразя те, заради това! Бил обичал друга, бил я чакал нощем, бил несигурен и слаб! Даниела?! А тя Какво ме интересува ?! Не ме занасяй, научила съм се да познавам достатъчно изражения, научила съм се да забранявам хиляда изречения. Не искам да ме чакаш, не искам да питаш за мен, няма да сме само приятели, няма да ме докарваш до отчаяние! Лигльо! От страх дори не ме целуна/при всичките милион възможности, това те прави просто жалък/.
Шотовете не ме правят сляпа, само отстраняват 90% от мисълта ми.
Но накрая пак мога да се сърдя само на себе си: че преди дори не го забелязвах, че го игнорирах, че го плашех, че не го помнех, че не му говорех, а когато го правех, обикновено беше иронично. Че не го срещах, че не се запознахме, че не направих НИЩО, за себе си. Не му се сърдя, че е моногамен, в крайна сметка някой ден, хипотетично и такъв може би, ще ми хареса. Защото 70/100 от кукличките търсят точно такива- послушни и праведни, които дори и пияни пак намират начин да се защитят от това, което искат и търсят, и са чакали, и ги е ударило като гръм, и им харесва, повече от колкото са готови да позволят. За първи път ми се случи някой да се пази от моите чувства, да пази своите от мен. Да не иска да оставаме сами, от страх, че "ще направи нещо, за което ще съжалява"...защото мен утре няма да ме има. Тайно прави хиляда неща на ден, за да не разбера, че всъщност "свободния му период" желае и се моли да бъде оползотворен. Изпива ме с поглед, но бяга, защото ще ме види отново след 3 месеца и не е съвсем сигурен, дали ще издържи. Играем си на развален телефон, за да изопачим нещата, които казваме един за друг. Играем на сляпо. Напосоки. На дребно. Крием се зад предтекстове и причини. Отстъпваме си мястото на жалкия, че не можем да се разберем кой го заслужава повече. Убиваме желания и мисли. Правим се на слепи и глухи, когато сме един до друг. Не чувстваме нищо, когато замръзваме заедно. Пием за всеобщото щастие, но не и за Общото Удоволствие. Хвърляме си тъпи и неловки погледи, когато случайното докосване продължи по-дълго, от колкото трябва. Наричаме се с безразлични местоимения, за да не ни личи, че знаем един за друг много повече от имената си. Пожелаваме си лека нощ, в опит да заглушим тежкото дишане...
Колко ме дразниш, лелее! Колко ме дразнишш..
Принц Едуард, благодаря за разходката..на тъмно.
НапрАви всичко незабравимо, мразя те, заради това! Бил обичал друга, бил я чакал нощем, бил несигурен и слаб! Даниела?! А тя Какво ме интересува ?! Не ме занасяй, научила съм се да познавам достатъчно изражения, научила съм се да забранявам хиляда изречения. Не искам да ме чакаш, не искам да питаш за мен, няма да сме само приятели, няма да ме докарваш до отчаяние! Лигльо! От страх дори не ме целуна/при всичките милион възможности, това те прави просто жалък/.
Шотовете не ме правят сляпа, само отстраняват 90% от мисълта ми.
Но накрая пак мога да се сърдя само на себе си: че преди дори не го забелязвах, че го игнорирах, че го плашех, че не го помнех, че не му говорех, а когато го правех, обикновено беше иронично. Че не го срещах, че не се запознахме, че не направих НИЩО, за себе си. Не му се сърдя, че е моногамен, в крайна сметка някой ден, хипотетично и такъв може би, ще ми хареса. Защото 70/100 от кукличките търсят точно такива- послушни и праведни, които дори и пияни пак намират начин да се защитят от това, което искат и търсят, и са чакали, и ги е ударило като гръм, и им харесва, повече от колкото са готови да позволят. За първи път ми се случи някой да се пази от моите чувства, да пази своите от мен. Да не иска да оставаме сами, от страх, че "ще направи нещо, за което ще съжалява"...защото мен утре няма да ме има. Тайно прави хиляда неща на ден, за да не разбера, че всъщност "свободния му период" желае и се моли да бъде оползотворен. Изпива ме с поглед, но бяга, защото ще ме види отново след 3 месеца и не е съвсем сигурен, дали ще издържи. Играем си на развален телефон, за да изопачим нещата, които казваме един за друг. Играем на сляпо. Напосоки. На дребно. Крием се зад предтекстове и причини. Отстъпваме си мястото на жалкия, че не можем да се разберем кой го заслужава повече. Убиваме желания и мисли. Правим се на слепи и глухи, когато сме един до друг. Не чувстваме нищо, когато замръзваме заедно. Пием за всеобщото щастие, но не и за Общото Удоволствие. Хвърляме си тъпи и неловки погледи, когато случайното докосване продължи по-дълго, от колкото трябва. Наричаме се с безразлични местоимения, за да не ни личи, че знаем един за друг много повече от имената си. Пожелаваме си лека нощ, в опит да заглушим тежкото дишане...
Колко ме дразниш, лелее! Колко ме дразнишш..
Принц Едуард, благодаря за разходката..на тъмно.
неделя, януари 03, 2010
I'm coming round and now my vision is so clear
If I could change my state of mind, then I would disappear
The love I get from you is something I can't chance
And I could let you slip away, without a second glance
Why can't I realize I'm fighting for my life?
This is like a flashback
This is like a dream
This is like all the things you can fit inside a memory
If I could change my state of mind, then I would disappear
The love I get from you is something I can't chance
And I could let you slip away, without a second glance
Why can't I realize I'm fighting for my life?
This is like a flashback
This is like a dream
This is like all the things you can fit inside a memory
събота, януари 02, 2010
ОБИЧАМ ДА МИ МИРИШЕ(Ш) НА НОВО!!!!!!!
Ха, така!
Взе, че беше по-хубаво от миналата година и взе, че ми хареса, и взе, че свърши..понеже всяко хубаво нещо си има край. не, понеже всичко си има край.
И така...
Щипка захар:
най-жестоките токове, най-парещия топ, най-любимите ми слим джинси, най-коженото яке, най- пънкарската прическа, най- черния грим...
Щипка ванилия:
най- секс бельото (ама бельо някак не звучи добре, за това се сещайте за друга дума, аз още реанимирам), най- горещите емоции, най- доброто настроение, най- афродизиачното мляко за тяло, най- голямото желание, най-изгарящите страсти...така, де, няма да се правим на скромни..яяя...
Прощалното ми слово ли?:
Скептик, оптимист, реалист, писател, музикант, читател, душа, театър, страх, смелост, сила, копнеж, мечти, литература, суета, любов, бъдеще, звезди, сезони, цинизъм, разврат, 2-рия срок, Sony Ericsson, ново, алкохол, шоколад, искам, обувки, дрехи, хора, истински хора, всякакви хора, приятели, семейство, "Happy", навици, търпение, думи, смях, любов, сънища...
Пожелавам си всеки прекрасен миг от 2010, който ме очаква!!!!
Взе, че беше по-хубаво от миналата година и взе, че ми хареса, и взе, че свърши..понеже всяко хубаво нещо си има край. не, понеже всичко си има край.
И така...
Щипка захар:
най-жестоките токове, най-парещия топ, най-любимите ми слим джинси, най-коженото яке, най- пънкарската прическа, най- черния грим...
Щипка ванилия:
най- секс бельото (ама бельо някак не звучи добре, за това се сещайте за друга дума, аз още реанимирам), най- горещите емоции, най- доброто настроение, най- афродизиачното мляко за тяло, най- голямото желание, най-изгарящите страсти...така, де, няма да се правим на скромни..яяя...
За новата година няма да си пожелавам нищо, тъй като не искам да пълня с напразни надежди и без това препълнената ми с такива 17 без 3 месеца годишна душица/колко кифладжийско прозвуча/. И да си правя равносметка, и да не си правя- все тая. Спомням си само че, по това време преди година пак бях изпълнена с копнежи, безпаметност и запомнени фрагменти от иначе супер яката нощ. Сега разбирам, че малко над 50% от всичко, за което мечтаех, мрънках и говорех се сбъдна. Така, че 'au revoir' на 2009 и пълните и с проскубани кичури коса дни, в които се чудех аджеба сега той ли е или не, или пък къде сбърках, или защо не учих по-дълго, или защо учих 1 месец и накрая пак бидех пре*бана. Край на пълните със захарини шепи, които все ме утешаваха, когато поредната Историческа депресия завладяваше и моята социална политика. Честно казано има няколко основни неща, които си спомням и всичко друго е само прах по узрели портокали. Така де, в крайна сметка на КОЛЕДА СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА, и това сигурно е едно от запомнящите се послания, които ми донесе отминалата преди 3 дни година.
Ще си запомня първия новогодишен купон, първия скок с бънджи, първия преживян страх, първия път с Владо, първото истинско място в София, на което обичам да се връщам, първото ми "прекратяване на отношенията" с най-добрата ми приятелка, първото момче, с което се запознах, заради един бас, първото просветление, че КУЧКИТЕ ВИНАГИ СИ ОСТАВАТ КУЧКИ, първото посещение в чайна, първия ентусиазъм за работа/Ха-ХА-хА/, първия концерт на The Killers в Букурещ, първото ми море само с Весето, първата снимка с Матей, първия волейболен мач във Варна, първия човек от Дупница, който наистина, ама наистина ми взе главата и я отведе надълбоко и надалече, и пак така-нависоко и все още не ми я връща, ще запомня втората екскурзия, но най-вече Третата, първия път, когато проумях, че нямам нужда от нечии истерии, за да си мисля, че сме приятели, първия път, когато убих у себе си и минималното чувство на привличане към някого, както започнах да се уча от Мишончето, така наистина е 1000, ако не и 10000 пъти по-добре. Ще помня 14 май, Тази Коледа, Любовта На Живота Ми, Хорхе Букай, "Заразно глупава", но и "Укротяване на опърничевата". Ще помня топлите думи на Елисавета Руйчева, която десетки пъти ме накара да повярвам в себе си и й благодаря. Първия път, когато преоткрих приятелството със Стаматия/а.к.а. Тити/, която виждате ли, обичам... Първия път, когато някой ми каза, че би направил всичко за мен... но да не се вричаме..
Понякога, в такива моменти, в подобни равносметки и сбогувания разбирам, че най-якото от цялата година си остава
Краят й.
Не за друго просто тогава ти е позволено да стреляш с револвер по полицаи и пак да ти се размине. Да си наваксаш цигарите, които през цялото време минават като дим покрай теб, да опустошаваш Джони (Сикс-сенс-ове, Собиески, Менти, Кайпиринии, Коктейлите на Марето, Мартини, Червеното шампанско за 2 лева от ъгъла на Горна махала..). Да слушаш Андрейчето и Тончо без притеснение, че ще те разнесат на другата сутрин. Да отрежеш Скиора с глас като на Крисчън Бейл и задник като на Идеалния, защото ужасно много и кухо си падаш по Едуард (НЕ вампира, по дяволите, не!), който обаче си пази чувствата човекът и понеже "не си от тук и си за малко" не иска да започва нищооо с теб/въпреки, че секса за една нощ на Нова Година особено много му допада/. Дават ти се още хиляда възможности да паднеш в/у някой невинен трезвеник, който стоически ще понесе ударите на съдбата и твоите, и даже ще му липсваш на следващата вечер. Имаш на разположение Веселячко, който смирено и добродушно ще те заведе до тоалетната на другия край на къщата и тихичко и миличко ще ти се смее на ударите във всякакви стени. Но понеже е добър приятел няма да те остави сама с Еди, за да не направи той някоя глупост/?!?!?!?/. Позволено ти е да ядеш само банани и фъстъци и да се напиваш на екс с 3 шота (от по 50 мл) водка с уиски. Можеш още да разбереш за способности на тялото си, за които дори не си подозирал и да му се отблагодариш за това със скромните 16 часа сън...
ОБИЧАМ КРАЯТ НА ВСЯКА ГОДИНА!
Обичам да ми миреше на нови трагедии и комедии, нови сцени от турски сериали в Моя живот, на много нови дрехи, на бъдещи провали, на чакащи успехи, на идващото лято, на 14 март, на концерта на Елтън Джон и А-це/Де-це, на нови книги, на еднократни връзки с още по-еднократни пичове, на посещения в Дупница, на нетърпението да ме видиш, да ме видите и да ви изпонапия на най-щурите партита в "Червило". Обичам да ми миреше на Кашарел и ванилия, във всичките й форми. На парфюма на Владо, на неговата усмивка и на неговата прегръдка. Обичам аромата на новия Живот. Обичам и теб, макар да не заслужаваш..
Ще си запомня първия новогодишен купон, първия скок с бънджи, първия преживян страх, първия път с Владо, първото истинско място в София, на което обичам да се връщам, първото ми "прекратяване на отношенията" с най-добрата ми приятелка, първото момче, с което се запознах, заради един бас, първото просветление, че КУЧКИТЕ ВИНАГИ СИ ОСТАВАТ КУЧКИ, първото посещение в чайна, първия ентусиазъм за работа/Ха-ХА-хА/, първия концерт на The Killers в Букурещ, първото ми море само с Весето, първата снимка с Матей, първия волейболен мач във Варна, първия човек от Дупница, който наистина, ама наистина ми взе главата и я отведе надълбоко и надалече, и пак така-нависоко и все още не ми я връща, ще запомня втората екскурзия, но най-вече Третата, първия път, когато проумях, че нямам нужда от нечии истерии, за да си мисля, че сме приятели, първия път, когато убих у себе си и минималното чувство на привличане към някого, както започнах да се уча от Мишончето, така наистина е 1000, ако не и 10000 пъти по-добре. Ще помня 14 май, Тази Коледа, Любовта На Живота Ми, Хорхе Букай, "Заразно глупава", но и "Укротяване на опърничевата". Ще помня топлите думи на Елисавета Руйчева, която десетки пъти ме накара да повярвам в себе си и й благодаря. Първия път, когато преоткрих приятелството със Стаматия/а.к.а. Тити/, която виждате ли, обичам... Първия път, когато някой ми каза, че би направил всичко за мен... но да не се вричаме..
Понякога, в такива моменти, в подобни равносметки и сбогувания разбирам, че най-якото от цялата година си остава
Краят й.
Не за друго просто тогава ти е позволено да стреляш с револвер по полицаи и пак да ти се размине. Да си наваксаш цигарите, които през цялото време минават като дим покрай теб, да опустошаваш Джони (Сикс-сенс-ове, Собиески, Менти, Кайпиринии, Коктейлите на Марето, Мартини, Червеното шампанско за 2 лева от ъгъла на Горна махала..). Да слушаш Андрейчето и Тончо без притеснение, че ще те разнесат на другата сутрин. Да отрежеш Скиора с глас като на Крисчън Бейл и задник като на Идеалния, защото ужасно много и кухо си падаш по Едуард (НЕ вампира, по дяволите, не!), който обаче си пази чувствата човекът и понеже "не си от тук и си за малко" не иска да започва нищооо с теб/въпреки, че секса за една нощ на Нова Година особено много му допада/. Дават ти се още хиляда възможности да паднеш в/у някой невинен трезвеник, който стоически ще понесе ударите на съдбата и твоите, и даже ще му липсваш на следващата вечер. Имаш на разположение Веселячко, който смирено и добродушно ще те заведе до тоалетната на другия край на къщата и тихичко и миличко ще ти се смее на ударите във всякакви стени. Но понеже е добър приятел няма да те остави сама с Еди, за да не направи той някоя глупост/?!?!?!?/. Позволено ти е да ядеш само банани и фъстъци и да се напиваш на екс с 3 шота (от по 50 мл) водка с уиски. Можеш още да разбереш за способности на тялото си, за които дори не си подозирал и да му се отблагодариш за това със скромните 16 часа сън...
ОБИЧАМ КРАЯТ НА ВСЯКА ГОДИНА!
Обичам да ми миреше на нови трагедии и комедии, нови сцени от турски сериали в Моя живот, на много нови дрехи, на бъдещи провали, на чакащи успехи, на идващото лято, на 14 март, на концерта на Елтън Джон и А-це/Де-це, на нови книги, на еднократни връзки с още по-еднократни пичове, на посещения в Дупница, на нетърпението да ме видиш, да ме видите и да ви изпонапия на най-щурите партита в "Червило". Обичам да ми миреше на Кашарел и ванилия, във всичките й форми. На парфюма на Владо, на неговата усмивка и на неговата прегръдка. Обичам аромата на новия Живот. Обичам и теб, макар да не заслужаваш..
Прощалното ми слово ли?:
Скептик, оптимист, реалист, писател, музикант, читател, душа, театър, страх, смелост, сила, копнеж, мечти, литература, суета, любов, бъдеще, звезди, сезони, цинизъм, разврат, 2-рия срок, Sony Ericsson, ново, алкохол, шоколад, искам, обувки, дрехи, хора, истински хора, всякакви хора, приятели, семейство, "Happy", навици, търпение, думи, смях, любов, сънища...
Пожелавам си всеки прекрасен миг от 2010, който ме очаква!!!!
Абонамент за:
Публикации (Atom)