вторник, декември 01, 2009

Писмо с любов.

Скъпа Шарлот.
Не ме мрази за нещата, които ти признавам.
Не забравяй текстовете, които пяхме.
Не се заблуждавай, че любовта не съществува.

Скъпа Шарлот,
Ти си прекрасна. Ти си красива. Ти си умна. Ти си желана. Ти си приятелка. Ти си несподелена любов. Ти си дечко. Ти си мечтателка. Понякога си глупава и наивна. Но ти си мила и добра. Ти не мразиш. Дори когато се налага. Ти си крехка и чуплива. Ти си дива и забавна. Ти си сладка, когато отваряш буркани. Ти си усмихната. А усмивката ти е толкова самотна. И ти понякога си такава. Но обичаш да се смееш. А смехът ти не винаги е щастлив. Макар да знам, че дори да не го осъзнаваш - ти също. Ти си плаха. Ти си добра слушателка. Ти си обичана. Ти си вярна. Понякога си влюбена, понякога не си. Ти си честна. Ти си авантюрист. Ти си смела. Ти си тиха, когато плачеш. Ти си тъжна, когато не виждаш любимия си. Ти си нощна птица. Ти си пъстроцветна птица. Ти си чар. Ти си обаяние. Понякога си Жулиета.
Ти си пролет. Ти валиш.
Ти си жалост,
много чужди сърца
ти винаги държиш.
Ти си любов и сияние. Страданието на друг.
Ти си поезията на Уитман и на Бърнс. Ти си разказът на френските любовници. Ти си драмата на Шекспир и комедията на Живота. Ти си дъх-сияние. Ти си течно съзвездие. Ти си ванилов дъх. Ти си канелена пръчица. Ти си шоколадов мус. Ти си вятър. Ти си пясъкът по плажа. Ти си океански дълбини. Ти си привидение. Ти си мечта за сбъдване. Понякога си коледно чудо. И понякога ми се случваш. Ти си безименна и имаш много имена. Ти не си непорочна. Ти си опитала от толкова много. И си опитана от толкова малко. Ти си объркана, понякога сама. Ти си самотна. Ти си беззащитна. Ти си сладка дрямка. Ти си понякога много вманиачена. Ти си даряваща. Ти си изпращаща. Ти си мечтателка. Ти си любопитна. Ти си волна. Ти си своенравна и си голям инат. Ти си чаша ментов чай. Ти си хороскоп със лафсуси. Понякога си маска и илюзия.

Ти си поговорка за човека, ти си мъдрост за любовта, ти си песен за Купона на Живота, ти си късметче за щастие, ти си сън за предсказание.

Не бъди самотна, Шарлот. Не преставай да вярваш. Не прествай да се радваш на живота. Ти си още толкова млада. Обичай, моя Шарлот, дори не винаги да бъдеш обичана. Но обичай, и ще видиш, аз ще бъде там за теб.
На ред си ти, Шарлот.

Ти си мен.





ПП: Изпепеляващите несподелени страсти винаги водят монолози!
Oh'oh'oh! He's sooooo damn sexyyyy...even while he loves his Teddy Bear.

понеделник, ноември 30, 2009

Фърст къндишън*

'cause I'll always get too sexy these 30 years old boys!


Условностите за това 16 годишните да се 'забиват' с 30 годишни:
1. Тесни джинси
2. Луди тениски и шарени ризи
3. Цветни очила
....
(и съпътсващите ги детайили)
4. ...
5. ...
6. ...
7. Непукизъм от песни като "I kissed a boy". И не само.
8. НИКАКВА моногамност!!!
9. Певчески потенциал
>>>
10. Потенциална прочутост
11. Поредната най-жестока Парти усмивка
12. Най-малко 30 бр. в "Розовото тефтерче"
13. Никаква явна порочност или скрита невинност

събота, ноември 28, 2009

отиваш си.всичко идва, за да си отиде.и аз.

Много е важно... да умееш да си отиваш.

Но не просто да си тръгнеш, да изоставиш или да се оправдаеш. Не, не... да умееш да си тръгваш по онзи красив, неутешим начин, по който най-много боли. Иначе другото всички го можем - прас, прас и айде, няма ни. Понякога толкова непохватно, толкова болезнено и толкова тромаво, че времето се разширява от нашата мудност. А в това няма нищо полезно, освен може би, че си се научил най-сетне да се вместваш в минутите. Които през останалото време така или иначе изтърваваш, чудейки се, лутайки се, бързайки, лъжейки, чакайки.

Хората си тръгват. Просто го правят. Това не е нещо ново фон-дьо-тена за 10 лева, който току що си купих. Не, не, нещо много по-различно, по-старо и изтъркано, и омръзнало, нещо, което всички сме преживели на свой или на чужд гръб или на някоя не до там банална и безлична част от тялото. И понеже винаги целта оправдава средствата, няма значение какво сме оставили зад Гърбовете на всички, зад нашия собствен и зад нечий, за който въобще не подозираме. Важното е да сме си тръгнали, иначе ще нарушим така закоравялата традиция да НЕ ОСТАВАМе. никога.

И за това трябва да се научим. А нали опитът идва с времето...то значи, трябва да си тръгваме по-често. Или да наблюдаваме как другите си отиват от нас. И да не ги спираме. И да не ги виним.
(да не ги виним, че цял МЕСЕЦ им е нужно да се оправдаят после пред себе си, да ги оправдаем пред нас. Да не ги виним, че се правят на по-интересни от колкото всъщност са, да не ги виним, че просто така захвърлят всичко, забравят и пак продължават да се правят на интересни)

Но понеже съм си такава- твърдоглава и хаотична- не разбирам дори как аз мога след толкова много "тръгвания" пак да го правя като начинаеща. Толкова си се дразня, на глупостта, че никога не правя нещо по въпроса, че чакам с месеци и месеци, само защото искам да се почувствам обичана. Колко съм глупава, че не виждам това навреме. Колко сме глупави всички, когато дори да го виждаме го крием. Нима е толкова сложно да дойдеш и да ми кажеш "Обичам те." . То може да звучи дори така "Мразя те, но те обичам" или пък
"Обичам те. Липсваш ми", или "Обичам те, но не ми липсваш." , или пък "Обичам те. Толкова ли не виждаш?!". Обичането можем да кажем по много различни начини, с много различни изрази, с много различни емоции.
По-страшното е дали да обичаш е достатъчно.
И това да ми го кажеш:
"Обичам те, но това вече не е достатъчно..."
Има хора, които живеят с нуждата да им се повтаря постоянно, че са обичани.
Защото по една или друга причина, те все търсят. Онази любов, голямата любов, любовта, без която не се живее. Но търсенето не предразполага към намиране.
Аз съм търсач. Знам го.
А какво за тези, които не търсят? Онези, чакащите всичко просто да се случи? Онези самотните, студените, нещастните, самите, изоставените които вярват или не вярват, но чакат? Но чакането не предразполага към дочакване.
Аз съм чакащ. Знам го.

И ако се върнем на въпроса за отиването и продължим да чакаме или да търсим,
то кога ще намерим?
Има ли полза да си отиваме?
Да си отиваме ли вече?
Да позволим другите да си отидат?

Да чакаме ли търсещите?
Да търсим ли чакащите?

Но хората си отиват от нас, когато те са готови за това. Не когато ние сме.
И ако е вярно, че ако този, който си отива, ако те обича ще се върне...
не сме ли накрая всички чакани или намерени?
Или никога чакани и никога намерени?

Не искам повече да те чакам. Твърде дълго време мина, а ти продължаваш да живееш в мен.
Не търся обяснения. Но ти не търсиш нищо...!
Те казват: "Ще ти мине! Ти не го обичаш, само си въобразяваш!".
Но те не бяха там...
Ще търся, докато мога.
Обещавам ти.
Само не си отивай.

сряда, ноември 25, 2009

Това е обсесия!

Извинете, Господине, за моето безобразие! На изразните средства, на действените средства, на подръчните средства. Извинете, че съм толкова посредствена! Тооолкова съжалявам за арогантното ми пренебрежение към вашето "откриване на истината". Била съм цинична, моля за искрените ви аполаджайси! Била съм дечка, о, не, той си призна, че остарява! Какво ми ги навирате тия 14 години в лицето?! Ще харесвам каквото и когото ПОИСКАМ! окей? Ако не Ви устройва, от другата страна също има врата... интересно същество сте, да Ви се не начуди човек...водите хората на вечеря, после в някакви клубове, Ялти, малти, държите вратата, после другата, брей, че галантност...накрая за капак- и леглото Ви беше меко, топло, а чаршафите ми станаха любими, да му се не види! Свещи, ала бала, вино и винА, че ме разорихте емоционално, и на сълзи се изчерпах, и на пози, за другото дори не искам да си спомням! Съжалявам още за изгубеното време, за пропуснатите мигове, за безсмисленитепредразсъдъците Ви, за милостта Ви. Съжалявам, че ме чакахте, а аз не се оказах това, което Очаквахте. О, момент - това се отнася за мен! Съжалявам всичките билети, съжалявам користта и дружелюбието, изпълнена със съжаление вече дори започнах да уча Хайне. Защото това някога ми се струваше различно.
Съжалявам, че пропуснах мига, че изтървах коня у ряката, че безвръзвратно развратих глагола, че дрямката с Вас си беше...ами, просто дрямка! Съжалявам още, че вярвах на глупости, врачки, оракули, гадатели, звездобройци, магьосници, покерджии, карти от автобусни билети, хората по улицата, яйцата с рохкав жълтък и копчетата по земята!
Отклоних се, мисля, от темата...
Та, мили Господине, за съжалението говорех.
А през сълзи смях се!
Така и не повярвах, че Вие не сте Любовта.
Така и не прозрях, че всичко далеч не си е мястото в този свят.
Но не съжалявам за това, че Ви се наслаждавах.
Не съжалявам, че тръпки от допир, постоянно усещах, че случайностите бяха живота ми, че салоните бяха пълни, че хората така и не разбраха мойта драма, не съжалявам, че изпуснахте ме, не съжалявам, че усмихвахте ме, че правехте деня ми, и нощта ми, съня, който винаги беше буден, не съжалявам щастливите ми танци, когато бяхте наоколо, не съжалявам, че ме научихте да летя...

Кажете ми, Господине, каква да бъда сега?

Пишем.писма.семпли.и.немски.

Der Brief, den du geschrieben...

Der Brief, den du geschrieben,
er macht mich gar nicht bang;
du willst mich nicht mehr lieben,
aber dein Brief ist lang.

Zwölf Seiten, eng und zierlich!
Ein kleines Manuskript!
Man schreibt nicht so ausführlich,
wenn man den Abschied gibt.

Писмото, което ти ми писа...

Писмото,що ми прати
хич не ме сломи
не искаш да ме любиш
а пишеш дълго ти.

Шест листа с нежен почерк!
Че то е цял роман!
Човек не пише толкоз
щом слага край,мадам .

вторник, ноември 24, 2009

Roma-roma-mamaa! Ga-ga-ooh-la-la! Want your bad romance!!!

Бързай, любими, бързай, не спирай, продължавай!
Чукай, отваряй, започвай!
Събличай, загубвай, търси!
Греши, чакай, бягай!
Диктувай, мисли, роптай!
Сваляй, говори, заспивай!
Мълчи, искай, обръщай!
Говори, давай, връщай!
Сънувай, чувствай, живей!
Обичай, прегръщай, целувай!

Лош романтичен филм с хепи енд, който така и не дойде, но аз си знаех, че те има. Само,че малко те убих (без да искам) от много страст и желание. Ти никога не беше случайност.

Жу тем*