четвъртък, ноември 12, 2009

In Memory

...of greatest band ever,

which will never be the same again

without you

(печална точка .)


Ето го и поредното доказателство, че нищо не е вечно. А това ли е чувството, че тази мечта никога няма да се сбъдне? Аха, добре, ще го запомня. Защото, щом това се промени, то значи, нищо друго няма да остане същото.

"Така се случва, че понякога дори най-добрите приятели поемат в различни посоки, за да търсят живота си. Имах невероятната възможност да срещна в живота си две от най-страхотните момчета, които по-късно станаха най-добрите мъже. Благодарен съм, че споделих част от моя lifetime именно с тях... и особено с Ryan Ross, когото безкрайно много обичам... Ние им пожелаваме всичко най-хубаво и се надяваме, че някой ден пътищата в този свят отново ще ни съберат. Panic! At the Disco е добре, ще бъде добре и винаги ще пази слънчевите образи на тези страхотни хора..."


Brendon Urie's Facebook page



И Мане го е казал: "Промяната е това, което променя нещата. Не различните гледни точки."
Понякога тази промяна са хората, събитията, очакванията ти. Друг път са простички неща, които някой ти показва. Като деня, в който за първи път гледах видеото на I write sins, not tragedies и от тогава не бях същата. Понякога промяната идва толкова бързо, че дори не можеш да примигнеш, когато осъзнаването вече е дошло......след безброй мигвания всичко, което мога да кажа е "Благодаря ви, че ме променихте!" . Нищо, че никога няма да отида на ваш концерт и да се запозная с Ryan; нищо, че напоследък ви бях позабравила; нищо, че дори да си направя Същата Татуировка, тя вече ще е съвсем различна; нищо, че всичките мечти, които бяха прашлясали (но никога изместни от други!!!), вече са заключени в сандък без дъно, от който никога няма да се върнат; нищо, че вече не съм влюбена в Brendon; нищо, че Злати вече не е влюбена в Ryro; нищо, че Най-страхотният потник поизбеля; нищо, че тенсиката ми е умаляла отдавна; нищо, че променихте музиката си; нищо, че преди ви бях малко сърдита; нищо, че моите думи никога няма да стигнат до вас; нищо...
Важното е, че ми остават хубавите спомени (и снимки. Мнооого снимки.) И разбира се, моята основна философия за всичко:
Lying Is The Most Fun A Girl Can Have Without Taking Her Clothes Off


If all our life is but a dream
Fantastic posing greed
Then we should feed our jewelry to the sea
....
Hey moon, please forget to fall down
Hey moon, don't you go down


I know it's sad that I never gave a damn about the weather,
And it never gave a damn about me.



Да, знам... Сбогуването! не е никак лесно. И е дълго...


П.С.: Mad as a Hatter, Thin as a Dime















(нямаше как без нея!)


П.С.2:
липсване ще има.
П.С.3: (добре, няма вече) Allow me to exaggerate a memory or two.


Добре, това е...

The One and Only.


makes me wonder.





понеделник, ноември 09, 2009

Не (се) гаси!! Виж!

Чаени свещи. Миришещи свещи. Шарени свещи. Светещи свещи. Изгорели свещи. Разтопени свещи. Угаснали свещи. Запалени свещи. Тъжни свещи. Умислени свещи. Греещи свещи. Порядъчни свещи. Числови свещи. Весели свещи. Глупави свещи. Фалшиви свещи. Куку свещи. Различни свещи. Скъпи свещи. Захарни свещи. Подарени свещи. Изоставени свещи.


Свещи за тъмно, свещи за светло, свещи за рожден ден, свещи за погребение, свещи за секс, свещи за депресивност, свещи за отмора, свещи за партита,свещи за кокетност свещи за вана, свещи за духане, свещи за палене, свещи за повсеместност, свещи за самота, свещи за романтика, свещи за циничност, свещи за ядене, свещи за любовни магии, свещи за вуду
магии, свещи за спомен.


Светло розово, светло синьо, светло жълто, светло тъмно, светло сиво, светло лилаво, светло утро, светло "добро утро", светло пладне, светло разногласие, светло примирие, светло сбогуване, светло обгръщане, светло прегръщане, светло залязване, светло целуване, светло бягство, светло минорно, светло животворящо, светло разголване, светло обличане, светло обичане.


Светлина от днес, светлина от отвъдното, светлина от любовта, светлина от живота, светлина от сълзите, светлина от усмивките, светлина от Слънцето, светлина от прегръдката, светлина от мълчанието, светлина от прераждането, светлина от мига, светлина от утрешния ден, светлина от снимките, светлина от цветята, светлина от мелодиите,
светлина от очите.


*Ние и на светло го можем!



а пък за всяко нещо си има причина.и повод. 'ой'ой!


Човекът и Другият Човек!!!! (мистър Деп, господин Бейл, моите нескрити въодушевления)

"............
- Кога се влюбихте за първи път?

: Бях на 8, видях съседското момиче да се реши пред огледалото в розовата й стая, играеше си на принцеса, кокетничеше, имитирайки снимка закачена на стената й. И тъй като я интерпретираше доста интересно, реших да разбера на кого толкова се възхищава... Е, само ще кажа, че първата ми любов, както се установи по-късно, бе трийсетгодишна мадама от плейбой...
: Когато срещнах Ванеса. Това е.
(следва тежка съчувствена приятелска прегръдка от страна на Крис)
............
- Философията ви за живота накратко?

: Цитирам: "Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него". И съм абсолютно съгласен.
: Моят пък не е. За това пък изобщо не съм се замислял за философии, в смисъл, че нещо не ми се получава това с философията. Даже, когато учих в колежа философия, философията ми беше доста по-различна от тази на останалите, е, то да беше само в колежа... принципно философски погледнато... (обръща се към Джони, който го гледа с нескрито притеснение ала "Ехо?!")...философски погледната цялата философия се крие в това да изчерпаш философията на другите...яко, нали?
: Да, много яко, и толкова накратко я разказа, че днес ще трябва да останем с 3 часа повече...(плези се)
...........
- А философията ви за... (укорителен поглед на Джони към мен, след което бързо се поправям)...исках да кажа...какво са приятелите за вас?

Крис се обръща към Джони: Скъпи Джони, пиша ти това писмо, за да ти кажа колко много значиш ти за мен...от както те срещнах животът ми се промени до неузнаваемост (бурен смях от другата страна), а именно: осъзнах колко некадърен актьор съм всъщност, дъщеря ми ми заяви, че иска чичо Спароу да й е баща, а не Батман, освен това ми поръча да ти предам, че специално заради теб ще отвори шоколадница, за да се ожениш за Сандра...(настъпва заразителен смях в цялата група)...ето...ето това е то приятелството...взимаш жена ми, детето, пират си и търгуваш с шоколад. Как да не те обича човек?!
(след като си поема дълбоко дъх) Джони заявява: Той винаги говори тоооолкова много...(обръща се към Крис): Ти пък ме убиваш! Убиваш най-добрия си приятел за торба пари...добре няколко торби, добре де, доста... без значение, да ти е гадно за шоколадницата!
...
И всички се смяхме. И те отидоха да купят шоколад."

SUN,
"Public enemies" interview, by Jane M.

петък, ноември 06, 2009

Родена, когато твоята зима се сбогуваше...

Родена, когато изпиваше първата си чаша евтина водка. Тази, която ти докара първия махмурлук.
Родена, когато палеше първата си цигара. А после реши, че вече не ти се пуши.
Родена, когато за първи път целуна момиче. И после реши, че само едно не ти стига.
Родена, когато за първи път се качи на мотор. И повече никога не повтори болезнената смелост.
Родена, когато за първи път не заспа сам. И това така силно ти хареса.
Родена, когато Ролинг Стоунс палеха кръвта ти. После я палеше хаосът. Наоколо.
Родена, когато се влюби в актьорите. И реши да станеш един от тях.
Родена, когато още носеше истинското си име. И така си беше добре.
Родена, когато за първи път танцува блус. А той си остана единствен и до днес.


Родена, когато ти тичаше свободен. Такъв, какъвто вече не си.
Родена, когато узря първото зимно грозде. Такова повече никога нямаше.
Родена, когато глухарчетата се гонеха в мартенските нощи. Те още са толкова студени.
Родена, когато звездите над нас все още се виждаха. Сега вече сме слепи.
Родена, когато хората се обичаха. Тогава все още знаеха как.

Тези 16 години,те не са никак много. Какво са тогава 14?! Спри да мислиш за тях.

Сънища за размисъл, част 1

"... а Оскар се обърна към младата дама, погледна я мило, погледа я така няколко мига, килнал глава леко надясно, и заговори с мекия глас, присъщ на английските аристократи, на придворните сладкодумци, на графовете и лордовете, за които все пишеше; а дълбокия тембър на английската литература, оставил и до днес дълбоко врязан отпечатък в разума (или не до там) на четящите люде по света нашепваше на госпожицата, че предстои история, която ще трябва да чуе, не, дори по- лошо - ще иска. А всеки говорел... нали... там разните неща за един от най- великите писатели, трагици и поети евър... И все пак...този Оскар много я привличаше с обаянието на разказите си за живота, с обясненията си за света, с хапливите си прозрение за английското общество и хората изобщо...[...]...слушайте хората, млада мис, те винаги имат какво да си кажат, било то дори да се засипят с обиди. Е, да, понякога пишат разни неща, излияния, които им е трудно да изрекат на глас, но това сякаш прави по- лесни...нещата. Слушайте дори когато двама души мълчат, тази тишина не е това, на което Ви прилича, напротив, тя е всичко онова, което не виждате, което не казвате. И в начинът, по който мълчат двама души се крие цялата същност на тяхната връзка - ако мълчат дълго, гледайки в различни посоки, то значи, всичко между тях е свършило. И дори да имат още какво да си кажат, те вече не искат да делят света си с другия. Така се случва понякога. Аха... - Оскар отпи от чая си и преглътна сякаш най- тежкото бренди. - Ако пък мълчат замислено, а израженията на лицата им досущ си приличат, то явно те мислят за едно и също нещо, често дори се случва да мислят еднакво... любопитно нали? Виждал съм възрастни дами и господа, които след един цял живот заедно продължават да мълчат и да се чувстват приятно така, защото знаят, че няма нужда да изричат на глас тревогите си за утрешното време или зимнината за ранната пролет, не изпитват нужда да говорят за радостите си, тъй като са се убедили вече много пъти, че Техният спътник се радва за същите неща или знае за какво би се зарадвал другия...ето тази тишина, може би, ние, другите хора не трябва да слушаме... - младата дама се беше облегнала на масата пред него и го наблюдаваше точно като малко момиченце, което слушаше за принцеси и принцове, и щастие завинаги. А моят стар приятел продължи:
- ...но от всички думи, които хората изричат най- често скрити остават най- важните...защо го правят ли? Над тази тема ще беседваме друга вечер... - той се усмихна бащински - ... има тишини, които тежат и такива, които искаме понякога...но най- страшна от всички ни се струва тишината, която не е споделена. Разбира се, понякога оставаме "насаме" и така "си почиваме", така разправят...но никой няма да отрече, че тишината на неговата самота го плаши най- много от всичко друго, тишината от неизбежността да осъзнаеш, че е дошъл денят, в който имаш толкова много да казваш, а няма на кого, това е най- кошмарният образ, който от самото Начало се е зародил сред хората[...]И така, те винаги има какво да си кажат, понякога само за да не е тихо, винаги има думи, които да изрекат, прошепнат или помислят, само да има с кого да ги споделят. И за това, моля ви, млада мис, слушайте хората, това не е само за обогатяване на речника...[...]
Оскар се сбогува с последната глътка чай, изправи се и отиде да си поговори с няколко лордове от Източното кралство. Или пък да ги послуша..."

четвъртък, ноември 05, 2009

"С любовта шега не бива" действие 2, сцена 5

Пердикан:
Сбогом, Камий! Върни се в манастира и когато слушаш отвратителните истории, които са те отровили,отговори това, което ще ти кажа: всички мъже са изменници, непостоянни, лъжци, бъбривци, лицемери, надменни и подли, чувствени и достойни за презрение; всички жени са коварни, лукави, тщеславни, любопитни и развратни: светът е бездънна помийна яма, където най-безобразни гадини пълзят и се мятат върху планини от кал, но на света има нещо свято и възвишено- това е връзката на две такива несъвършени,такива ужасни същества!В любовта често си мразен , често си нараняван, често си нещастен , но обичаш и когато застанеш на прага на гроба, можеш да се обърнеш, да погледнеш назад и да кажеш:"Аз често страдах, понякога съм лъгал, но съм обичал, живял съм аз,а не някакво изкуствено същество,
създадено от моето високомерие и от моята скука!"