"Лицемер,да!Лицемерието,Сганарел,е най-ефективният способ да вършиш безнаказано каквото си поискаш!"

октомврийска тъга като за предпоследно.младо вино като за някакво ново начало.
първият сняг.последните целувки.

съботен следобед разлят в чашата ми наполовина.
цигулка за раздялата разказва.
най-страшната,дали?
нашата,нали?
ръкопляскайте!
пиесата свърши,театърът изгоря.
и само старите декори на луната оцеляха.
една лодка и един удавник.
една измамна любов и един сапунен мехур,в който се побира.
завесата не ще се вдигне вече,антракт в живота няма.
аплодисменти!
за мъжа,който прави каквото поиска,за рушащата му свобода.
една последна дума,една единствена разрязва монологът ти.
ще поживеем още двайсет...трийсет...сезона така...и ще помислим за промяна.
поклон!
за добрата игра.на чувства.
за непреодолимата заблуда на желанието.

За първи път се чувствам като "сбогом".

тишина от веднъж.завинаги.

да те изплача веднъж.
и после никога очите ми към теб да не се обърнат.
да те издъхна веднъж.
и после никога дъхът ми заради теб да не спира.
да те изчувствам веднъж.
и после никога при теб да не се върна.
да те изгледам веднъж.
и после никога да не бъда твоята публика.
да те изгоря завинаги.
и после тази пепел над сцените да разпръсна.
да те изтрия завинаги.
и после никога да не оставиш спомен.
да те забравя завинаги.
и после никога белег пак да не ми направиш.

Погубваш всекиго.Най-много мене.

С лъчи от нежност ти все ме галиш.
И страсти огнени във мене палиш.
Прииждаш бързо и отминаваш.
И после спомени след теб оставяш.

Моята закъсняла любов.

Сега аз бих възпяла
не първата любов -
безплътната и бялата,
априлската, прохладната.
Сега аз бих възпяла
оная безпощадната,
отчаяната, закъснялата.

За нея няма място пазено,
тя трябва да руши,
тя трябва да руши
и да прегазва.
Тя трябва да руши
и да прегазва,
да оскърбява
и да бъде оскърбявана

Не първата възпявам аз,
не първата,
не първата любов,
а закъснялата.

И стъпва тя по папрат
и тинтява,
върви през кал,
през остри кремъци върви.
Защото страшно бърза,
бърза времето,
защото идва
най-жестоката раздяла.

Free Fallin'

Падам без предпазни средства.
Парашути никъде не са изобретени.
За това падане.
(по)От теб.



не ме спасявай,мило добро момче.
добро момче,паднало от някое небе.
някое небе,в което облаците са сцени.
облаците са сцени,на които се играе бъдещето.
играе бъдещето,мое мило добро момче.

твоите ретро очила и моята ретро прическа са като припевите за любовта.
напомнят ни нещо,случило се много,много отдавна.

На..нана..на ..

Съвпадения няма. И случайност също. Има само два начина да срещнеш някого: да го потърсиш или да те намери. Когато го видиш, докоснеш, почувстваш - моментите спират в един.

Your body is Wonderland

Сънувах сън. Тотална лудост. Пресипнал стон. От сласт и дързост.

Устните ти вкуса на миналото ни имаха.Тялото ти в ръцете ми изтръпнало се отпускаше.И падаше. И беше мое.Ръката ми в твоята се побираше два пъти. Затова двете ми ръце с едната твоя държеше.И ме целуваше. И ме погубваше. И ме открадваше.Кожата ти под моята пареше.Разрошена коса като след дълга топла нощ по врата ми се прокрадваше. Приближавам се и те чувствам как пулсираш... ще те разлея в себе си, ще ме попива езикът ти...

Имахме следобеда. И стая за двама.
Едно нещо остана да направя.
Откривайки теб, себе си да открия.

тялото ти е рай, рай, рай... моят собствен край
АХХхххх...

Дарин, Деян² ♥

LJUBAVI

раздавам картите
не става дума за добра ръка
сега съм мисъл
обежна точка в твоята съдба

загледана в тестето
решавам ребуси
кога те срещнах
и кого загубих

купа-сърце
спатия-поглед
пика-сърце
каро-поглед

картите сами
застават по местата си
не дават отговори
оставят ми само опити за поезия

раздавам картите
останали навярно три са
с едно сърце
много погледи пропили са

прибираш и последната
печелиш
правиш ме последната
и ме загубваш



три постановки раздавах картите.на мястото ми после липсващата ти купа ще те чака.

Понякога ми се струва, че търся повече хора като теб, отколкото те търсят мен.

Само протегни ръце към мене.

Целувай ме дълго, целувай ме така, че никога, никога да не узная, как случайно идват и изчезват целувките, никока, никога да не узная...
Целувай ме дълго, целувай ме така, че никога, никога да не узная, как случайно идва, идва любовта, а след нея неизбежно-краят...

ОКТОМВРИ

Мирис на минал сезон. Бавно плъзваш поглед по мен. Като цигулка. Както тъжният й плач.
Вкус на минали срещи. Сластно убиваш в очите ми мъката си. Като танго. Както прегръдката му.
Поглед на есенни нощи. Без допир целуваш ме. Както близката зима. Както студът й.