Ти отмина, ти отмина, ти отмина... Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд, сякаш пролет и есен, и зима... Твойта сянка над младата ръж се изви като кърпа синя. Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда. И една ароматна тъга почна лекичко да те възражда. Аз се спрях, аз се спрях и затворих очи, вероятно да те преживея. А душата виновно, виновно мълчи само сянката мина през нея. Само вятърът, вятърът вейна едва, пиле някакво изписука. Ах каква, ах каква синева сме забравили някога тука. Синева,синева...
аз просто се влюбих в нея! Само аз ли?! Неее!!!!!!!!!!!
(и не само алкохолът беше виновен..!)
След дълги колебания, увещания, обещания, разкаяния, страдания, мълчания и писания най- сетне се реших и аз да ида на тази Велика екскурзия. Честно, в началото изобщо не ми се нравеше, поради (не)ясни причини, затовами отне доста време да се стегна и да взема правилното решение, че всъщност ТРЯБВА ДА ОТИДА! Така де. Трета беше. Или щеше да е прекрасно, или щеше да е ужасно. А понеже взех, че се научих да рискувам… е, взех, че започнах и да печеля от несигурното.
Това екскурзионно пътуване всички знаем с какво ще се запомни- с чорапите на Бобето, с това, че мен все ме чакаха, с Голямото издирване на тоалетна из Самоков, с бифор-партито в автобуса, с афтър-партито навсякъде, с многото алкохол (софиянски), с любимата ми оргия на още по- любимите ми а2, с които бяхме сформирали най-разбиващата компания!!!! , с нещото на ТедиxD, с Лафера,с най-глупавия боулинг, най- дивата чалгия, с най-големия автобусен, хотелски и дискотечен хит на Преславка, с неспиращите поздрави, с изобилието от целувки, с непрестанния купон ЦЯЛА НОЩ, с 300-те снимки, с (не)спането, с размитите граници от алкохола, с бутилката шампанско, с водката в 9 часа сутринта, с най- големите КУПОНДЖИИ!
Писна ми от Велинград! Обичам Боровец и искам още, още, още много пъти там, с тези хора, по този начин, в същия хотел, в същите асансьори и същата дискотека, през същите стаи да мина и да изгубя 30 минути от паметта си… предполагам, че ще е завинаги.
Малко за тях:
Те бяха ужасно мили, грижовни и ми подариха безкрайно много хубави мигове. И стотици комплименти. Те бяха Алекс, Сашо, Венци, Юли, Теди, Марти, Минето и Бобето. Те умеят да се забавляват НЕВЕРОЯТНО и не ум пука какво мислят другите. Те са страхотни купонджии и неуморни пиячи xD. Те се целуваха и се обичаха, не спряха да се смеят, не спряха да танцуват, всички ги гледаха и всички им завиждаха. На тях им хареса, те ще се върнат отново там и аз отново искам да съм с тях. Те бяха УНИКАЛНАТА оргия, с Големия буфер и хиляда шеги, лафове и порции в ресторантите, от смях също..!
“Нямам грам имунитет към мъже измамници,
но което чувствам с теб мина всички граници…
Наивница най-голямата наивница
на годината съм аз поздрави ме!”
Малко за мен:
Аз бях притеснена, но от това чувство и спомен не ми остана. Аз бях малко кучка, хубава и закъснявах. Не, не бях скромна, но не ми и пука. Бях зяпана и обсъждана, но такива бяхме всички. Излизах от “Развратната стая” и ме гледаха неодобрително, но пак се връщах там. И ми беше хубаво. Малко “недостъпна” и неспряла се да танцува. Малко, добре де, доста пияна и от части позабравила какво се случваше по едно време. Малко лигла и 3 часа поспала. Боляха ме всички стави, мускули и части, но прекарах безумно добре и още нямам думи да изкажа какво преживях. Бях целувана, сваляла и сваляна, корумпирана от пристрастие към определени мъжки типове И МНОГО, МНОООООГОЩАСТЛИВААА!!!!
“Тази вечер е горещо, а си толкова облечен.
Не че нещо, не че нещо, ама как издържаш вече?
Бързо ли говоря бейбе или бавно слушаш ти
днес ми се целува с тебе,ще го направя казвам ти!”
Малко за другите:
Доста загубиха, доста не дойдоха, а онези… поопознахме се. С един ли, с двама ли… в нечии легла и различни стаи… Доста поздрави отнесоха, с доста Азо. Позяпаха ни, когато не бяха прекалено близо…
If God had a name what would it be? And would you call it to his face? If you were faced with Him in all His glory What would you ask if you had just one question?
And yeah, yeah, God is great Yeah, yeah, God is good yeah, yeah, yeah-yeah-yeah
What if God was one of us? Just a slob like one of us Just a stranger on the bus Tryin' to make his way home?
If God had a face what would it look like? And would you want to see if, seeing meant That you would have to believe in things like heaven And in Jesus and the saints, and all the prophets?
Back up to heaven all alone No, nobody calling on the phone No, just tryin' to make his way home Nobody calling on the phone 'Cept for the Pope maybe in Rome
В унисон със зимата, която е забележително слънчева, и моето настроение грее и се покачва. Аз си избирам всяка сутрин чаша и нейното съдържание. Аз си избирам място за почивка и начин за релакс. Това ме прави такава. Аз си избирам (ужасно трудно) дрехите всяка сутрин и именно аз правя крачките към теб. Усещам те, че си близо.. В тон със времето, по което се събуждам все ми се спи и все навън няма никой. Разбира се не знам какво точно се опитвам да кажа, но разпилените мисли създават уют. Стриктното спазване на правилата никога не е било по моята част. Но си имам традиции. Виждате ли, има смисъл... от тях. Но не и от навиците. Да правим разлика! Да я виждаме! Аз си избирам менюто в "Хепи" с традиционният умисъл да пия чай. И тук се крие вълшебството. Да, той винаги е различен. И не, не винаги го пия там. Аз избирам дали да чакам дълго или да продължавам бързо напред. Ти избираш дали искаш или не. Да продължаваш със мен. Ако те интересува (а и да не те) ще кажа още, че си прав, че влюбването изисква време. Но грешиш, че не си заслужава. Е, аз отдавна разбрах, че мечтите остаряват преди мечтателите, но това не ми пречи да създавам нови цветове. Или светове, или там каквото обичам да създавам. Думите за, това, което искам да кажа още не са измислени.
не ме е страх да си призная. и не се утешавам с чуждите въздишки. постоянно те откривам.
i've waited hours for this i've made myself so sick i wish i'd stayed asleep today
i never thought this day would end i never thought tonight could ever be this close to me
just try to see in the dark just try to make it work to feel the fear before you're here i make the shapes come much too close i pull my eyes out hold my breath and wait until i shake...
but if i had your faith then i could make it safe and clean if only i was sure that my head on the door was a dream
i've waited hours for this i've made myself so sick i wish i'd stayed asleep today i never thought this day would end i never thought tonight could ever be this close to me
but if i had your face then i could make it safe and clean if only i was surethat my head on the doorwas a dream to
Скъпа Шарлот. Не ме мрази за нещата, които ти признавам. Не забравяй текстовете, които пяхме. Не се заблуждавай, че любовта не съществува. Скъпа Шарлот, Ти си прекрасна. Ти си красива. Ти си умна. Ти си желана. Ти си приятелка. Ти си несподелена любов. Ти си дечко. Ти си мечтателка. Понякога си глупава и наивна. Но ти си мила и добра. Ти не мразиш. Дори когато се налага. Ти си крехка и чуплива. Ти си дива и забавна. Ти си сладка, когато отваряш буркани. Ти си усмихната. А усмивката ти е толкова самотна. И ти понякога си такава. Но обичаш да се смееш. А смехът ти не винаги е щастлив. Макар да знам, че дори да не го осъзнаваш - ти също. Ти си плаха. Ти си добра слушателка. Ти си обичана. Ти си вярна. Понякога си влюбена, понякога не си. Ти си честна. Ти си авантюрист. Ти си смела. Ти си тиха, когато плачеш. Ти си тъжна, когато не виждаш любимия си. Ти си нощна птица. Ти си пъстроцветна птица. Ти си чар. Ти си обаяние. Понякога си Жулиета. Ти си пролет. Ти валиш. Ти си жалост, много чужди сърца ти винаги държиш. Ти си любов и сияние. Страданието на друг. Ти си поезията на Уитман и на Бърнс. Ти си разказът на френските любовници. Ти си драмата на Шекспир и комедията на Живота. Ти си дъх-сияние. Ти си течно съзвездие. Ти си ванилов дъх. Ти си канелена пръчица. Ти си шоколадов мус. Ти си вятър. Ти си пясъкът по плажа. Ти си океански дълбини. Ти си привидение. Ти си мечта за сбъдване. Понякога си коледно чудо. И понякога ми се случваш. Ти си безименна и имаш много имена. Ти не си непорочна. Ти си опитала от толкова много. И си опитана от толкова малко. Ти си объркана, понякога сама. Ти си самотна. Ти си беззащитна. Ти си сладка дрямка. Ти си понякога много вманиачена. Ти си даряваща. Ти си изпращаща. Ти си мечтателка. Ти си любопитна. Ти си волна. Ти си своенравна и си голям инат. Ти си чаша ментов чай. Ти си хороскоп със лафсуси. Понякога си маска и илюзия.
Ти си поговорка за човека, ти си мъдрост за любовта, ти си песен за Купона на Живота, ти си късметче за щастие, ти си сън за предсказание.
Не бъди самотна, Шарлот. Не преставай да вярваш. Не прествай да се радваш на живота. Ти си още толкова млада. Обичай, моя Шарлот, дори не винаги да бъдеш обичана. Но обичай, и ще видиш, аз ще бъде там за теб. На ред си ти, Шарлот.
Ти си мен.
ПП: Изпепеляващите несподелени страсти винаги водят монолози!
Oh'oh'oh! He's sooooo damn sexyyyy...even while he loves his Teddy Bear.
