събота, октомври 30, 2010

"Лицемер,да!Лицемерието,Сганарел,е най-ефективният способ да вършиш безнаказано каквото си поискаш!"

октомврийска тъга като за предпоследно.младо вино като за някакво ново начало.
първият сняг.последните целувки.

съботен следобед разлят в чашата ми наполовина.
цигулка за раздялата разказва.
най-страшната,дали?
нашата,нали?
ръкопляскайте!
пиесата свърши,театърът изгоря.
и само старите декори на луната оцеляха.
една лодка и един удавник.
една измамна любов и един сапунен мехур,в който се побира.
завесата не ще се вдигне вече,антракт в живота няма.
аплодисменти!
за мъжа,който прави каквото поиска,за рушащата му свобода.
една последна дума,една единствена разрязва монологът ти.
ще поживеем още двайсет...трийсет...сезона така...и ще помислим за промяна.
поклон!
за добрата игра.на чувства.
за непреодолимата заблуда на желанието.

За първи път се чувствам като "сбогом".

четвъртък, октомври 28, 2010

тишина от веднъж.завинаги.

да те изплача веднъж.
и после никога очите ми към теб да не се обърнат.
да те издъхна веднъж.
и после никога дъхът ми заради теб да не спира.
да те изчувствам веднъж.
и после никога при теб да не се върна.
да те изгледам веднъж.
и после никога да не бъда твоята публика.
да те изгоря завинаги.
и после тази пепел над сцените да разпръсна.
да те изтрия завинаги.
и после никога да не оставиш спомен.
да те забравя завинаги.
и после никога белег пак да не ми направиш.

Погубваш всекиго.Най-много мене.

С лъчи от нежност ти все ме галиш.
И страсти огнени във мене палиш.
Прииждаш бързо и отминаваш.
И после спомени след теб оставяш.

понеделник, октомври 25, 2010

Моята закъсняла любов.

Сега аз бих възпяла
не първата любов -
безплътната и бялата,
априлската, прохладната.
Сега аз бих възпяла
оная безпощадната,
отчаяната, закъснялата.

За нея няма място пазено,
тя трябва да руши,
тя трябва да руши
и да прегазва.
Тя трябва да руши
и да прегазва,
да оскърбява
и да бъде оскърбявана

Не първата възпявам аз,
не първата,
не първата любов,
а закъснялата.

И стъпва тя по папрат
и тинтява,
върви през кал,
през остри кремъци върви.
Защото страшно бърза,
бърза времето,
защото идва
най-жестоката раздяла.

сряда, октомври 20, 2010

Free Fallin'

Падам без предпазни средства.
Парашути никъде не са изобретени.
За това падане.
(по)От теб.



не ме спасявай,мило добро момче.
добро момче,паднало от някое небе.
някое небе,в което облаците са сцени.
облаците са сцени,на които се играе бъдещето.
играе бъдещето,мое мило добро момче.

твоите ретро очила и моята ретро прическа са като припевите за любовта.
напомнят ни нещо,случило се много,много отдавна.

неделя, октомври 17, 2010

На..нана..на ..

Съвпадения няма. И случайност също. Има само два начина да срещнеш някого: да го потърсиш или да те намери. Когато го видиш, докоснеш, почувстваш - моментите спират в един.

събота, октомври 16, 2010

Your body is Wonderland

Сънувах сън. Тотална лудост. Пресипнал стон. От сласт и дързост.

Устните ти вкуса на миналото ни имаха.Тялото ти в ръцете ми изтръпнало се отпускаше.И падаше. И беше мое.Ръката ми в твоята се побираше два пъти. Затова двете ми ръце с едната твоя държеше.И ме целуваше. И ме погубваше. И ме открадваше.Кожата ти под моята пареше.Разрошена коса като след дълга топла нощ по врата ми се прокрадваше. Приближавам се и те чувствам как пулсираш... ще те разлея в себе си, ще ме попива езикът ти...

Имахме следобеда. И стая за двама.
Едно нещо остана да направя.
Откривайки теб, себе си да открия.

тялото ти е рай, рай, рай... моят собствен край
АХХхххх...