айде махай се, бе!
изчезвай!
навлек!
р- още имаш в името!
и още ми миришеш на зима!
двойка ще ми носи!
педал!
разкарвай се!
бързо!
бър-зо!
петък, април 30, 2010
четвъртък, април 29, 2010
мммммммммммм да!!!!
настроението ми е като розов цвят с вкус на портокали.
ти ме правиш щастлива.
той ме прави щастлива.
Вили ме прави щастлива.
ухае на любов!
тупти като юлска мараня.
издига се над асфалта и се спуска.
а Луната!
Боже, Луната!
Когато "С любовта шега не бива" остава само Луната.
Не съм била по-истинна.
Не съм била по-сигурна.
Не ми описвай ситуации.
Не ми кради от усмивката.
Давам ти я цялата.
Не е било така.
Само миналата година по същото време.
Чака ме.
Чака ме.
Същият е.
Влюбен е.
!!!!
Любов.
Любов.
И пак.
Любов.
Очите ми пъстри са.
На слънце разказват за миналия Май.
На сянка пият кафе от цветни чаши.
Миглите ми само знаят как те обичам!
Пиша си желанията.
Не пестя от времето.
Говоря несвързано.
Говоря обвързано.
Аз съм пристрастена.
Към това да го обичам.
Такситата.
Мини Купърите.
Алфа Ромеотата.
Ромео.
Жулиета.
Хамлет.
Лир.
Отело.
Дездемона.
Червеното!
Златистото.
Пантофките.
Душите.
Стаматия!!!!!!
Лятото.
Морето.
Розовият дюшек.
Шарената сол!
Морската сол.
рецепти за щастие!
думи в монолози.
звуци в какафония.
ареали.
територии.
граници.
няма ги.
рамкирам думите му.
покриват се с прах.
забравям ги.
а той е същият!
същият е!
очарователен.
а Златина е влюбена!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
!!!!!!!!!!!
!
поглеждам, вглеждам се, гледам те..
КАТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ!
откривам въздуха както преди.
не си помня сънищата.
заета съм да мисля за реалността.
тя ..е щастлива.
ти ме правиш щастлива.
той ме прави щастлива.
Вили ме прави щастлива.
ухае на любов!
тупти като юлска мараня.
издига се над асфалта и се спуска.
а Луната!
Боже, Луната!
Когато "С любовта шега не бива" остава само Луната.
Не съм била по-истинна.
Не съм била по-сигурна.
Не ми описвай ситуации.
Не ми кради от усмивката.
Давам ти я цялата.
Не е било така.
Само миналата година по същото време.
Чака ме.
Чака ме.
Същият е.
Влюбен е.
!!!!
Любов.
Любов.
И пак.
Любов.
Очите ми пъстри са.
На слънце разказват за миналия Май.
На сянка пият кафе от цветни чаши.
Миглите ми само знаят как те обичам!
Пиша си желанията.
Не пестя от времето.
Говоря несвързано.
Говоря обвързано.
Аз съм пристрастена.
Към това да го обичам.
Такситата.
Мини Купърите.
Алфа Ромеотата.
Ромео.
Жулиета.
Хамлет.
Лир.
Отело.
Дездемона.
Червеното!
Златистото.
Пантофките.
Душите.
Стаматия!!!!!!
Лятото.
Морето.
Розовият дюшек.
Шарената сол!
Морската сол.
рецепти за щастие!
думи в монолози.
звуци в какафония.
ареали.
територии.
граници.
няма ги.
рамкирам думите му.
покриват се с прах.
забравям ги.
а той е същият!
същият е!
очарователен.
а Златина е влюбена!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
!!!!!!!!!!!
!
поглеждам, вглеждам се, гледам те..
КАТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ!
откривам въздуха както преди.
не си помня сънищата.
заета съм да мисля за реалността.
тя ..е щастлива.
сряда, април 28, 2010
♥
Здравей,Символе!
би казал Деян.
Кажи, не е ли чудо?
Отминаха дни.
А аз още се срещам във тебе.
Кажи, не е ли чудо?
Миналата година-по същото време.
Пак така се влюбвах във тебе.
А днес осъзнах, че му отива, ама направо му е залепено на тръпчинките, да играе идиот.
Ама пълноценен.натурален.жив.в червено!
при пълнолуние не мисля трезво.
а когато след толкова много дни отново го гледах.
е..вече не "спирам и блокирам".
сега ми е само приятно да знам, че е там.
като за първи път.
където е имало пожар, винаги остава да тлее огън.
би казал Деян.
Кажи, не е ли чудо?
Отминаха дни.
А аз още се срещам във тебе.
Кажи, не е ли чудо?
Миналата година-по същото време.
Пак така се влюбвах във тебе.
А днес осъзнах, че му отива, ама направо му е залепено на тръпчинките, да играе идиот.
Ама пълноценен.натурален.жив.в червено!
при пълнолуние не мисля трезво.
а когато след толкова много дни отново го гледах.
е..вече не "спирам и блокирам".
сега ми е само приятно да знам, че е там.
като за първи път.
където е имало пожар, винаги остава да тлее огън.
вторник, април 27, 2010
Художествено оформление на една тотална лудост, pt1
"Абе ти да не си малоумна?!!?!?!",
ме пита отражението в стъклото на първия етаж,
а аз му отвръщам:
"тази нощ в сънищата ми даваха страшни неща."
и пак се връщам.
защо се връщам?
остава половин час, а аз го търся.
защо го търся?
нали вече не е същото?!
нали вече е нормално-скучно и студено?
защо отивам?
защо съм тук?
той е вече на 31, а аз-глупавата и наивна-правя обиколка.
каква е тази обиколка, бе?
за кого?
за този, който някого прегърнах?
о, я моля те!
я...мълчи!
пазача вече ме познава.
билето-късачите-вече-ме-помнят.
защото аз се връщам.
и обикалям.
ей така- в порочен кръг- каквато е и ситуацията.
нито да го обичаш-нито да не го обичаш.
и изпадам в паника.
дадох си срок.
защо си дадох срок?
да не би да го спазя?!?
само дето сега ще ми е гузно.
"ако не го видя до 27..." - празни приказки!
празни обещания!
къде си бе, Владо?
писна ми да се оглеждам.
вратът ми ще колабира, очите ми сами ще се извадят.
ще ми се счупят краката, та да не мога никога повече да пристъпвам нервно на топлите павета.
боли-ме-да-се-връщам.
ама на!
пак съм тук.
и пак...така.
и пак ще се надявам.
защо ще се надявам?!
защото някой някъде бил казал:
"Не позволявай на мечтите да умрат"
ме пита отражението в стъклото на първия етаж,
а аз му отвръщам:
"тази нощ в сънищата ми даваха страшни неща."
и пак се връщам.
защо се връщам?
остава половин час, а аз го търся.
защо го търся?
нали вече не е същото?!
нали вече е нормално-скучно и студено?
защо отивам?
защо съм тук?
той е вече на 31, а аз-глупавата и наивна-правя обиколка.
каква е тази обиколка, бе?
за кого?
за този, който някого прегърнах?
о, я моля те!
я...мълчи!
пазача вече ме познава.
билето-късачите-вече-ме-помнят.
защото аз се връщам.
и обикалям.
ей така- в порочен кръг- каквато е и ситуацията.
нито да го обичаш-нито да не го обичаш.
и изпадам в паника.
дадох си срок.
защо си дадох срок?
да не би да го спазя?!?
само дето сега ще ми е гузно.
"ако не го видя до 27..." - празни приказки!
празни обещания!
къде си бе, Владо?
писна ми да се оглеждам.
вратът ми ще колабира, очите ми сами ще се извадят.
ще ми се счупят краката, та да не мога никога повече да пристъпвам нервно на топлите павета.
боли-ме-да-се-връщам.
ама на!
пак съм тук.
и пак...така.
и пак ще се надявам.
защо ще се надявам?!
защото някой някъде бил казал:
"Не позволявай на мечтите да умрат"
понеделник, април 26, 2010
АДАПТАЦИЯ
обичам начинът, по който ме кара да го гледам.
обичам начинът, по който ме кара да се чувствам.
обичам начинът, по който играе.
Пак го срещам.Срещам го все по-често или понякога.Срещам го все там.Все така.А когато го срещна пак ме гледа.И оставя дупки, там където са се взирали очите му.Синята отрова, която се впива и те разбива, и те разяжда, и те разкъсва.За Деяновите очи говоря,да де.
И когато снощи (БОЖЕ,СНОЩИ!) го гледах гол как пуши цигара, как се усмихва, как прилича на дете..когато снощи претича редовете...ходи по облегалките на червения балдахин...когато снощи не можа да стигне при мен... той ме видя.Той ме погледна и ме Видя.Коленичеше и аз бях забравила за Захари, за Сганарел, за Дон Жуан, за времето, за светът...той говореше и ме гледаше.И ако си повярвам, че ме е познал...сърцето ми спира в ступор след безмълвния гърч.Думите му се вливат в мен на водопади, а разказите, които изрича, шепотът, през който се усмихва, тъгата, с която ме залива...ме убиват в сладостни копнежи. Скуката, с която си отива, начинът, по който не забравя...преценката в момента, разлката с реалността, кикотът на минутите, които ме изяждат с подигравките си, пясъкът в косите му, устните, които не се усмихват често, приликата с 21те грама, когато се приближава към ръба, поклона пред мен, който знам, че е само за мен, искам да е само за мен...
-..и пак ме поглежда.Видя ли, видя ли?!Крадешком, почти насън, почти неловко...видя ме, видя ме!Видя ме нали...нали?...аз...дали ме позна?Май ме позна...
Кой път беше това?Трети, четвърти..?Става част от живота ми.И се случва.Все по-близо.Все по-често.
но не искам да те виждам, ако и ти не ме виждаш.
както днес.
искам да се гледаме.
искам да се виждаме.
всичко е пустинно тихо, когато теб те има.
а когато липсваш е болка...
П.С.:или когато в тишината някой пее: "Спри не си отивай...ще ми бъде тъжно..."
обичам начинът, по който ме кара да се чувствам.
обичам начинът, по който играе.
Пак го срещам.Срещам го все по-често или понякога.Срещам го все там.Все така.А когато го срещна пак ме гледа.И оставя дупки, там където са се взирали очите му.Синята отрова, която се впива и те разбива, и те разяжда, и те разкъсва.За Деяновите очи говоря,да де.
И когато снощи (БОЖЕ,СНОЩИ!) го гледах гол как пуши цигара, как се усмихва, как прилича на дете..когато снощи претича редовете...ходи по облегалките на червения балдахин...когато снощи не можа да стигне при мен... той ме видя.Той ме погледна и ме Видя.Коленичеше и аз бях забравила за Захари, за Сганарел, за Дон Жуан, за времето, за светът...той говореше и ме гледаше.И ако си повярвам, че ме е познал...сърцето ми спира в ступор след безмълвния гърч.Думите му се вливат в мен на водопади, а разказите, които изрича, шепотът, през който се усмихва, тъгата, с която ме залива...ме убиват в сладостни копнежи. Скуката, с която си отива, начинът, по който не забравя...преценката в момента, разлката с реалността, кикотът на минутите, които ме изяждат с подигравките си, пясъкът в косите му, устните, които не се усмихват често, приликата с 21те грама, когато се приближава към ръба, поклона пред мен, който знам, че е само за мен, искам да е само за мен...
-..и пак ме поглежда.Видя ли, видя ли?!Крадешком, почти насън, почти неловко...видя ме, видя ме!Видя ме нали...нали?...аз...дали ме позна?Май ме позна...
Кой път беше това?Трети, четвърти..?Става част от живота ми.И се случва.Все по-близо.Все по-често.
но не искам да те виждам, ако и ти не ме виждаш.
както днес.
искам да се гледаме.
искам да се виждаме.
всичко е пустинно тихо, когато теб те има.
а когато липсваш е болка...
П.С.:или когато в тишината някой пее: "Спри не си отивай...ще ми бъде тъжно..."
събота, април 24, 2010
Деветте живота на сладкишите
когато не те обича няма какво да прави.
няма какво да чувства.
няма за какво да мисли.
няма какво да иска.
няма за какво да мечтае.
не плаче.
не се смее.
не си спомня.
когато вече не те обича.
не играе на сцената.
не търси нощни желания.
оглежда се в прозрачността.
когато повече не те обича.
не те жадува.
не те чака.
не престава да бъде самотен.
не принадлежи.
не лъже за света си.
щом вече не те обича.
и няма за какво да живее.
В девет живота те открива още:
без отрова няма противоотррова.
без смисъл няма безсмислие.
без опит няма провал.
без щастие няма сълзи.
без сладко няма горчиво.
без едно тяло няма друго.
без срещи няма раздели.
без черни котки няма бели магии.
без допир няма наслада.
няма какво да чувства.
няма за какво да мисли.
няма какво да иска.
няма за какво да мечтае.
не плаче.
не се смее.
не си спомня.
когато вече не те обича.
не играе на сцената.
не търси нощни желания.
оглежда се в прозрачността.
когато повече не те обича.
не те жадува.
не те чака.
не престава да бъде самотен.
не принадлежи.
не лъже за света си.
щом вече не те обича.
и няма за какво да живее.
В девет живота те открива още:
без отрова няма противоотррова.
без смисъл няма безсмислие.
без опит няма провал.
без щастие няма сълзи.
без сладко няма горчиво.
без едно тяло няма друго.
без срещи няма раздели.
без черни котки няма бели магии.
без допир няма наслада.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
