неделя, март 13, 2011

Beautiful girl

♥


Дните се сменят сякаш сезони изтичат през пръстите ми...
Старите семейни истории, разказани по сто пъти връщат времето, в което бях на 4 и обяснявах света на куклите си под масата.
Любовта ме залива отвсякъде и ако утре не беше толкова прекрасно времето, щях да си помисля, че идва краят на света.
Преждевременно. Целодневно. Еднодневно.
А всичко е надолу с главата. Всичко е различно.
Пробуждането за някакво ново нещо, което трябва да ми се случи,защото... съм с година повече живяла.
Още съвсеееем мъничко.
И това ще се превърне в някакъв минал живот.

На рамото си имам рай <3

сряда, март 09, 2011

♥

По принцип или извън всичките категории.Миналата нощ беше прекрасна.

За всичките тези емоции не се пише.Защото човек не пише,когато е щастлив.
Нали разбирате...

понеделник, февруари 28, 2011

Desert rose

♥

Не те презирам.
Нито изпитвам нещо, даже не си ми безразличен.
Все едно не те познавам, все едно не си ми се случил.


Шепоти, обещания, като глухи
молещи се
Пустинни думи навяват само прах
на обичащи се
На облаци пристигат музите ми
стичащи се.
Нито рози има,нито скръб,нито спомени,нито миг.

Очите ти в моите и моите очи в твоите.
Като обет, който сключваме на излизане от ада.
Всичко е подходящо да бъде казано в 8:40 вечерта.
Всяка церемония по чувсто-скопянване може да се извърши в края на февруари.
Едно голямо жертвоприношение никога не е равно на две малки.
Моите жертви се влюбват през март.

Но ако към едно неизвестно Х прибавим още едно неизвестно У, това не ги прави по-известни.
ПОЧТИ Е МАРТ!

понеделник, февруари 21, 2011

♥

Ами слушам Maroon 5 и си мисля колко хубаво би било нещата да бяха по старо му.
Или греша?
И после слушам INXS и ми се иска ти да беше останал в живота ми.
Защото беше персоналното ми приключение.
Моля те.Върни се март.Направи ми подарък.Разкажи ми още.Изживей ме.

неделя, февруари 20, 2011

По план ще ме обичаш в сряда

♥



От понеделник искам да ме обичаш невярващо.

А всичките 31 дни на март те искам полудял.
От сряда до петък искам да гориш.
Делничните вечери ще ми пееш.
В понеделник сутрин искам да ми носиш кокоски с формата на слънца.
Във вторник ще се опознаваме.
Следобедите ще се целуваме.
В четвъртък от теб ще си тръгвам.
В петък ще измагьосвам денонощно любов.
В събота през деня ще ме държиш за ръка, а нощем аз ще държа сърцето ти.
В неделя ще те пусна да си отидеш.



Това е немислимо.Целувката ми е криминално проявление.

понеделник, февруари 14, 2011

Мисля, че ти казах..

♥



Любовта била във въздуха.
Къде?! Къде?!
Кажете ми, за да ви събера моя въздух в топка от емоции и да ви замеря с нея.
Защото в това, което дишам АЗ има очарование, красота, доза цинизъм, себичност, смях, слънце, вдъхновение, диалектика, топлина, истина, ацетон, бариери, нервни кризи, тежки нощи, дълги дни, сълзи, яд, параноя, идваща пролет, приключения, ежедневие, безметежност,
детинщина, минали животи, раздори, драми, ДУМИ, живот....въпреки експлоатацията на чувства, които би трябвало да бъдат пазени, ценени, подарявани, а не разпилявани. И в моя въздух няма любов..поне не в смисъла, в който мечтая с отворени очи, а илюзии някакви са мои първи съветници. Нека бъда безсърдечна, ако това означава, че няма да се втурвам да обичам за собственото си спасение.Или изкупление.
Щом трябва, нека бъда сама сред високоградусните срещи на вашите флуиди.


Пък на мен току що ми казаха, че ме обичат.

Mr. Killer

♥


Обвивам пръстите си около чаша с червена, кървяща любов със стайна температура.

През стъклото, в което я затворих едва долавям дишането й.
Бил си ми любовник и преди, но без невидими стени.
Това себеусещане, което изпитвам е кратък миг от твоята фантазия.
Сипвам си още от теб, изпивам те жадно, сякаш никога не съм обичала.
Помня, когато ме предупреди повече никога да не пия страст.
Потапям сетивата си в аромата на погубването, в отражението си виждам, че ник
Очите ми изтичат, от гравитацията важните неща се разпадат, а ти продължаваш да съществуваш дори и след радиационните копнежи, с които се за/съсипахме.
И чакам, и чакам, чакам доставка - още от тази партида отрова, с която ще те накарам да забравиш.ога не си бил мой.
И като че ли ще чакам вечно.
Може би от себе си повече не мога да изцедя.
Може би друг ще ми я пласира, сипе, сервира.


И двамата сме от грешната страна на този ден.




Твоя любовница.И твоя убийца.
В мъжки род не звучи добре, не се римуват.