***

Под студовете ти съм топла,
а под жегите съм бяла като лед.
Отвъд сезоните на времето съм есен,
отвъд минутите съм теб.
Друго няма- само изтрезняла личност,
на безличните души- творец си.
Аз отдавна съм забравена в логичност,
място с липсващи завеси.
През прозорците ме гледат любопитни
безкрайни думи, отминаващи,
чудейки се на какво ще заприличам,
ако ме отминеш ти.

Край-юнски жеги

Никоя студена чаша с алкохол не може да замести опиянението от края на нечии взаимоотношения.
Дума, толкова неприятна, колкото когато машината за лед се развали.
Кубчетата се топят когато разливам върху него празни погледи.
Тягостните градски вечери са заменени от планински въздух на кристали.
Поверителността е задължителна.
Дискретността е необходима.
Напрежението е плюс.
Развързаните езици в средата на нощта са знак към звездите да гледат собствените си изригвания.
Не нашите.


Edges (I like them rough)

Измамни

Сенките ми са чупливи. Когато се опитвам да обясня на ръцете си защо не трябва повече да си те представят. Изплуват от слънчеви зайчета, поглъщат ги, изяждат ги. Няма нищо невинно в нашата история. Всичко се изврати, разми, изтече... ненужно никому, така както на никой не му трябва сянка през лятото. Кожата ми гори без предпазните средства, които ти просто открадна. До кости, до дъно, до нищо. Повече от това, което получих не мога да поискам. Алчността ще разяде и последния останал жив поглед. По стените на себе си съм залепила етикети на сортираните ни нежности. Чета ги всяка вечер преди лягане. Като анти терапия на забравата.
Насилствено ми е да те преживея. Все си повтарям, че това е краят.
Очите ми станаха кухи. Извратиха се, размиха се, изтекоха...
зеленото им се смеси с черната ти същност.
Измамник.