Прах и пух

искам да запазя всичко хубаво от теб без да те намразвам и без да обръщам глава разсеяно когато ми се усмихваш но нима няма да е по-лесно аз да се отдръпна преди да успееш да устоиш да се връщаш винаги при мен нямам спомен нямам миг и нямам сън и нямам въздух но не ще ми липсваш ти, а всичко хубаво в нашата история под топлите ти очи както заспивах преди без да има след сега всичко е прах и пух и нищо от това което ми говориш не се свързва с душата ми на онова ниво в което щяхме да смеем някъде да заминем някъде само двамата

Distance like Spaces

Прибирам стъпките си в майска вечер под износена жълта луна. След среща с теб всички звезди в тази Вселена остаряват. Нито тук, нито където и да е мога да издържа вакуума, в който се превръщат думите ми. А аз... така,като не съм те виждала от толкова време...позабравям как се пилотира към теб. Космосът се е смалил от миналия май и сега едвам смогвам да се промуша през пролуките, които си ми оставил.
Но в онази нощ, когато се завърнах след толкова време, ти не ме посрещна както всякога. И тази същата сцена, от която някога ми се усмихваше, я превърнахме в млечна пътечка към заключено съзвездие. И да се завръщам пак, всяка вечер, нищо няма да върне нощите, в които имаше слънца, дните със звезди, и нови луни.

Така разговарях със старата прокъсана спътница на нашата история.

QUICK-QUICK-QUICK!

-Ти помниш ли, когато ме прегърна?
-Не...
-Добре.Защото и аз не си спомням.

Както когато

МАЙ Е!

А как си го представям!
Ято облаци и шепа кафява захар по ниската масичка на Кафенето върху топлите павета!
И да вали дъжд, и да пече слънце, и да има аромат на канела във въздуха!
И студено мляко сутрин, и малко мартини вечер.
Небето ми синее като ранобудно настроение!
В главата ми няма мрак и няма студ.
Май е прекрасен, симфоничен, алегоричен, живо(то)писен!
Май е - ръката ти в моята и моите очи по теб, както когато разсипа кафето през онзи ден.
Както вълшебните нощи се връщат отново.
Те са шептящи, искрящи и леки.
Както онези преди толкова време!
Май е облечен във въздух!
Няма маски, костюми, завеси.
Нося си само доминото, за да го слагам пак преди да ме целунеш!
През Май имам много думи, много жестове, много мимики!
Имам викове, шепоти също, смях и твоето име.
"През този месец, най- чудесен, за любов..."
Май е чакан, толкова чакан, че в себе си съм събрала всички други 11 листи от календара.
Скачам върху шахматна дъска в шеметна надпревара с Царя.
Местя със себе си целия свят!
И от диханието на вятъра във врата ми, се движа пак към теб.
Хайде, близо!
Да бъдем още по-близо.
Още по-майски!
Като живота! Който е прекрасен!
Зелени, сини, кафяви, влюбени, търсещи, в спомени, на слънце, на сянка, с цветя, въздишащи и дишащи, близки, парещи.
Нашите очи ще се срещат всеки ден.
Както когато през Май имаше рози, лилиуми, лалета, белота и страст.
Както когато аз срещнах него, той срещна мен и после
двамата се срещахме под лъчите на луната.

Май е! Вълнението ми бушува в ушите и завлича всеки след себе си.



искам да извикам: още те обичам