i'll never forget, that i was for so long, so long, on your mind, am i wrong?

Такъв късметлия си да ме имаш.
А ти ме имаш,повярвай.
Щастието ти се усмихва широко всеки път,щом ме видиш.
Щастлив те правя.Радвай се.
Така се радвам за теб,че ме срещна.
Тази среща е съдбата ти,защото съм АЗ.
Ужасно ти завиждам,че ме откри за тайните си желания.
Оуууу...оуу...оу-оу-оу....
Чуваш ли ме?
Поздравявам те,ръкопляскам ти,пожелавам ти повече смелост този месец.
Повече цвят и по-малко години.
Пожелавам ти да откриеш каква е всъщност и да си завидиш сам на слепотата.
Иначе,аз продължавам да те гледам с възхита!
Колко е прекрасно,че съм в живота ти!


Нима не е?!
Нима съм Високомерие,Похот..
или полет съм.
А ти си моето кукувиче гнездо?
Не!Неее...
Никой не е такъв щастливец.

i'll never forget, that i was for so long, so long, on your mind, am i wrong?

извън ситуираните образи на каквото беше.

понякога трябва да забравиш какъв си бил,за да станеш,какъвто ще бъдеш.

без обяснения защо.

просто е почти Коледа.

Накрая само спомени са.

Честно казано.Не ми липсваш.

Записки под възглавката

"Мирисът на белия лист е като аромата на кожата на нов любовник."

Аз не си мисля,че като ме целуваш ми даваш.
Само начинът,по който докосваш клавишите и звукът им,и притворените ти очи,и спрелият ти дъх,и как накланяш главата си наляво,как врата ти пулсира от вибрациите,които преминават през тялото ти,и как пръстите ти потрепват по косата ти,когато прокарваш ги през нея,само той....само той е начинът,по който аз те познавам.
Дори няма нужда да говориш вече...
Аз по себе си разбирам,че си там.

...неизбежен край си ми.неумолимо.

От една великолепна катастрофа се раждат нашите срещи.

-Всъщност ти честен човек ли си?
-Не...Не,аз съм лицемерен,себичен и студен.
-Тогава?
-Тогава...сме толкова еднакви,че не можем да бъдем близо един до друг.
-Би настъпил арктически студ.
-Би...
-Ти си луд по мен.
-Аз...бях луд по теб.Но Лудостта ме уби.
-Значи си мъртъв по мен?
-Значи...ти си моята смърт.
-Но ние си приличаме толкова много.
-Толкова,че...и аз съм твоята гибел.
-Значи е без изход.
-Значи,че...е съдбоносно.
-Аз съдбоносна ли съм?
-Ти...си предопределяща.
-Какво определям?
-Накъде ще...
-Продължаваш?Гледаш?Търсиш?
-Живея...
-Накъде ще живееш?
-Накъдето...те няма.

Всичко може да е толкова просто:

идвам при теб и те целувам.
после ти си тръгваш завинаги.

или:

идваш при мен и ме целуваш.
после аз оставам завинаги.

отдавна няма по средата.

Вили ми каза,че може да пише само,когато е влюбена.Но тя се отказа,сигурно й омръзна да чака да разбере дали е влюбена или всичко е само ... Театър.
Аз пък не мога да пиша,когато съм влюбена.Но аз не се отказах,сигурно още преживявам себе си и теб взети заедно или просто ... така ми е добре.

Не казвам,че е факт,само винаги си е било истина:

Аз-Обичам-Владимир.

в крайна сметка нищо друго няма значение.
иначе ще бъде тъжно.






спирам тук.преди да стана излишна.

на Отело.

Природен закон е да те обичам,да те обичам много,да те обичам още.
Колкото и лош актьор да си.


Тъкмо така те виждам по-добре.



А ти продължавай да водиш монолозите си МЕН,докато гледаш.
Моите очи,докато искаш да преплуваш.

Най-малко на себе си съм вярна.

Няма нищо до чашата с червено вино.
Само върховете на пръстите си прокарвам по ръба й и си мисля.
Само с длан я закривам отгоре и си спомням.
Как няма нищо.
Не е като празнина, а като пустота.
Не е като да те има, а като да те няма.
Няма нищо.
Че изтръгваш и потъпкваш думите ми,докато изтъркани и безцветни станат.
Че ме проклинаш да не срещам никой вече.
И във всичко да отразявам своето нищо.
Няма нищо.
Че ако те познавах, коя друга бих била?
Че ако те помнех, коя среща бих преброила?
И в себе си оставям като отпечатък своето нищо.
Ако те познавах,мисля си/спомням си, по-добре, дали нищото щеше да се промени?
Или аз щях да се позная?
Или ти щеше мен да забравиш?

казват:
"Емоцията прецаква писането ти"

а ти си моята емоция.
спри.
ето така - ...вече си нищо.

Вземи огин,запали ме

Направи ме пепел.Направи ме такава,каквато удобно ти е, за да не бъдеш себе си.Не ме лекувай.Ще преболедувам каквото е останало от мен, а после, ако трябва ще си ида. Вини ме. Аз теб за виновен не смятам.Нямаме право да бъдем щастливи заедно, когато други имат нужда от твоето щастие.Не ме сънувай, но наяве помни ме.Помни ме такава, каквато бях преди една година.Мисли ме.От невъзможност да ме изговориш.
Аз съм сянката ти.Дали отново ще е достатъчна светлината, за да ме видиш?
Ти си полетът ми.Дали отново ще имам небе да те прегърна?

"Опиянявайте се с театър,пийте..."