Милиони мечтаят за безсмъртие, а не знаят какво да правят със себе си в дъждовен неделен следобед.Но ако успееш да прекараш един съвършено безцелен следобед, по съвършено безцелен начин, значи си се научил да живееш.Тогава.. за какво ни е безсмъртието?!
четвъртък, октомври 15, 2009
сряда, октомври 14, 2009
По(д )пара
Научих, че освен парамедици, имало и парапроститутки. Държат ги в състояние на ерекция, докато дойдат професионалистките. Парамедици, парапроститутки, параполитици, парахора, пара..истини… Вероятно живеем и параживот, сполетял ни внезапно, в очакване на истинския.
вторник, октомври 13, 2009
Миг като вечност
" Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах,
в древни гравюри и улични фотоси, звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия, теб, само теб чакам.
Колко години без шум са сближавали двата маршрута,
колко причини в света са създавали тази минута,
нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени,
още преди да започне съдбата ми..., ти, ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти, ти ме възпираш,
моите кошмари и приказни сънища ти, ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина, в гняв, гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена, миг, миг като вечност. "
в древни гравюри и улични фотоси, звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия, теб, само теб чакам.
Колко години без шум са сближавали двата маршрута,
колко причини в света са създавали тази минута,
нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени,
още преди да започне съдбата ми..., ти, ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти, ти ме възпираш,
моите кошмари и приказни сънища ти, ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина, в гняв, гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена, миг, миг като вечност. "
понеделник, октомври 12, 2009
събота, октомври 10, 2009
Стига вече...
Виждаш ли...
всичко е толкова просто.
Омръзна ми от твоята омраза.
Заразна и предаваща симптоми на най-новата грипна зараза.
Виждаш ли...
есента никога няма да е моят сезон.
Дотегна ми от този листопаден моно тон.
Слушаш ли...
вече мълчанието е тягостно и дълго.
Слушаш ли...
вече думите ни са все по-глухи.
Не съжалявам...
твоята истина не искам да е моя.
Не съжалявам...
повярвай в заблудата..тя си е само твоя.
И да искам...
няма да съм същата.
И да искам...
няма да ме интересува.
Заблуждаваш се...
всичко, което ти се иска не е наистина.
Заблуждаваш се...
живееш с мисълта, че това което виждаш е същностно.
Но се лъжеш...
лъжата аз никога няма да забравя.
И да, лъжеш се...
и на мен вече ми е толкова тягостно.
Предпочитам...
да съм сама.
Предпочитам...
да те няма.
По-добре...
да си другаде, когато ме боли от твоите действия.
По-добре...
да си с нея, вместо да ми натякваш колко греша.
Но не виждаш...
ти отдавна си много далече от мен.
Но не виждаш...
а аз нямам желание вече да се боря за твоето присъствие.
И не слушаш...
когато ти казвам безмълвно, колко ми писна.
И не слушаш...
но безразличието е вече моята истина.
стига вече
всичко е толкова просто.
Омръзна ми от твоята омраза.
Заразна и предаваща симптоми на най-новата грипна зараза.
Виждаш ли...
есента никога няма да е моят сезон.
Дотегна ми от този листопаден моно тон.
Слушаш ли...
вече мълчанието е тягостно и дълго.
Слушаш ли...
вече думите ни са все по-глухи.
Не съжалявам...
твоята истина не искам да е моя.
Не съжалявам...
повярвай в заблудата..тя си е само твоя.
И да искам...
няма да съм същата.
И да искам...
няма да ме интересува.
Заблуждаваш се...
всичко, което ти се иска не е наистина.
Заблуждаваш се...
живееш с мисълта, че това което виждаш е същностно.
Но се лъжеш...
лъжата аз никога няма да забравя.
И да, лъжеш се...
и на мен вече ми е толкова тягостно.
Предпочитам...
да съм сама.
Предпочитам...
да те няма.
По-добре...
да си другаде, когато ме боли от твоите действия.
По-добре...
да си с нея, вместо да ми натякваш колко греша.
Но не виждаш...
ти отдавна си много далече от мен.
Но не виждаш...
а аз нямам желание вече да се боря за твоето присъствие.
И не слушаш...
когато ти казвам безмълвно, колко ми писна.
И не слушаш...
но безразличието е вече моята истина.
стига вече
вторник, октомври 06, 2009
Толкова е просто.
Абонамент за:
Публикации (Atom)