вторник, ноември 09, 2010

Най-малко на себе си съм вярна.

Няма нищо до чашата с червено вино.
Само върховете на пръстите си прокарвам по ръба й и си мисля.
Само с длан я закривам отгоре и си спомням.
Как няма нищо.
Не е като празнина, а като пустота.
Не е като да те има, а като да те няма.
Няма нищо.
Че изтръгваш и потъпкваш думите ми,докато изтъркани и безцветни станат.
Че ме проклинаш да не срещам никой вече.
И във всичко да отразявам своето нищо.
Няма нищо.
Че ако те познавах, коя друга бих била?
Че ако те помнех, коя среща бих преброила?
И в себе си оставям като отпечатък своето нищо.
Ако те познавах,мисля си/спомням си, по-добре, дали нищото щеше да се промени?
Или аз щях да се позная?
Или ти щеше мен да забравиш?

казват:
"Емоцията прецаква писането ти"

а ти си моята емоция.
спри.
ето така - ...вече си нищо.


понеделник, ноември 01, 2010

Вземи огин,запали ме

Направи ме пепел.Направи ме такава,каквато удобно ти е, за да не бъдеш себе си.Не ме лекувай.Ще преболедувам каквото е останало от мен, а после, ако трябва ще си ида. Вини ме. Аз теб за виновен не смятам.Нямаме право да бъдем щастливи заедно, когато други имат нужда от твоето щастие.Не ме сънувай, но наяве помни ме.Помни ме такава, каквато бях преди една година.Мисли ме.От невъзможност да ме изговориш.
Аз съм сянката ти.Дали отново ще е достатъчна светлината, за да ме видиш?
Ти си полетът ми.Дали отново ще имам небе да те прегърна?


"Опиянявайте се с театър,пийте..."

събота, октомври 30, 2010

"Лицемер,да!Лицемерието,Сганарел,е най-ефективният способ да вършиш безнаказано каквото си поискаш!"

октомврийска тъга като за предпоследно.младо вино като за някакво ново начало.
първият сняг.последните целувки.

съботен следобед разлят в чашата ми наполовина.
цигулка за раздялата разказва.
най-страшната,дали?
нашата,нали?
ръкопляскайте!
пиесата свърши,театърът изгоря.
и само старите декори на луната оцеляха.
една лодка и един удавник.
една измамна любов и един сапунен мехур,в който се побира.
завесата не ще се вдигне вече,антракт в живота няма.
аплодисменти!
за мъжа,който прави каквото поиска,за рушащата му свобода.
една последна дума,една единствена разрязва монологът ти.
ще поживеем още двайсет...трийсет...сезона така...и ще помислим за промяна.
поклон!
за добрата игра.на чувства.
за непреодолимата заблуда на желанието.

За първи път се чувствам като "сбогом".

четвъртък, октомври 28, 2010

тишина от веднъж.завинаги.

да те изплача веднъж.
и после никога очите ми към теб да не се обърнат.
да те издъхна веднъж.
и после никога дъхът ми заради теб да не спира.
да те изчувствам веднъж.
и после никога при теб да не се върна.
да те изгледам веднъж.
и после никога да не бъда твоята публика.
да те изгоря завинаги.
и после тази пепел над сцените да разпръсна.
да те изтрия завинаги.
и после никога да не оставиш спомен.
да те забравя завинаги.
и после никога белег пак да не ми направиш.

Погубваш всекиго.Най-много мене.

С лъчи от нежност ти все ме галиш.
И страсти огнени във мене палиш.
Прииждаш бързо и отминаваш.
И после спомени след теб оставяш.

понеделник, октомври 25, 2010

Моята закъсняла любов.

Сега аз бих възпяла
не първата любов -
безплътната и бялата,
априлската, прохладната.
Сега аз бих възпяла
оная безпощадната,
отчаяната, закъснялата.

За нея няма място пазено,
тя трябва да руши,
тя трябва да руши
и да прегазва.
Тя трябва да руши
и да прегазва,
да оскърбява
и да бъде оскърбявана

Не първата възпявам аз,
не първата,
не първата любов,
а закъснялата.

И стъпва тя по папрат
и тинтява,
върви през кал,
през остри кремъци върви.
Защото страшно бърза,
бърза времето,
защото идва
най-жестоката раздяла.

сряда, октомври 20, 2010

Free Fallin'

Падам без предпазни средства.
Парашути никъде не са изобретени.
За това падане.
(по)От теб.



не ме спасявай,мило добро момче.
добро момче,паднало от някое небе.
някое небе,в което облаците са сцени.
облаците са сцени,на които се играе бъдещето.
играе бъдещето,мое мило добро момче.

твоите ретро очила и моята ретро прическа са като припевите за любовта.
напомнят ни нещо,случило се много,много отдавна.