сряда, септември 15, 2010

"Септември!" , крещи и ме обича.

И ще крещя: "Некааааааааааааааааааааааааааа... бъде лятоооооо"


Заразното на всеки септември е, че е един и същ.Еднаквостта и единността са всяка година по същото време.В лошия смисъл и в хубавото настроение.
И както е типично - неразривната връзка между Момичето и Нейния град - са в центъра на темите, на срещите, на разказите. Историите се повтарят. Че най-хубавото лято е било, че сме се променили, но не чак толкова, че тази е по-дебела, а онзи е по-грозен.Че както след всяко лято всички в София изглеждат грозни и не те разбират, когато им се усмихваш.
И както след всяко лято са първите билети за театър. И тръпката. И вредните навици да изпиваш българските актьори с поглед. С два... с много повече.
ОБИЧАМ ГИ!!!!!
билета в ръката ми ще започне пиеса. тазсезонната пиеса.
ще напише история. ще случи романса ни.

петък, септември 10, 2010

Можеше. Трябваше. Щеше

потъпквам самочувствя и достойнства
не давам нищо в замяна
страдам
после ми минава за два дни
връщам се рядко
и преживявам разделите трудно
но не си ми слабост
може би малката грешка
може да си и Голямата
това лято ми пяха балади
това лято ти ме срещна
и като изневери не на нея, а на себе си
сега ще ме изпращаш всеки миг
наум
потайно
без да искаш

четвъртък, септември 09, 2010

Както когато. И тогава той. И така.

а днес се разходих за първи път в София след месец и половина в Спрялото време.
имаше тръпка,да.
но очаквах друго.
търсих друго?
мислех за друго.
И защото е очевидно (и като че ли...тъжно? ) , че музата/ вдъхновението/ трепетът/ мисълта/ разсъдъкът са ме напуснали.... сега нямам начин на да опиша себе си. Както преди два месеца. Както когато, бях щастлива. По друг начин.
Знам само, че много ми липсва звукът от натискането на клавишите.
Мигането на курсора само ми напомня колко по-различно е всичко сега.
И тогава стаята се изпълва с въпроси. С 'не'. С 'да' .
И тогава той няма да се обади повече.
И тогава той няма да дойде в София. При мен.
И тогава той ще си остане само летен спомен.
И тогава той може би щеше да е подходящия? (!)
Можеше. Трябваше. Щеше.
Но не е.
А, да.
И някак си да се връщам към хората, които са ме карали да се влюбвам, не е на хубаво.
Деяне!
И така.

сряда, юли 14, 2010

Pour que tu M`aimes Encore

понеже няма вдъхновение, а само останал отворен куфар на леглото.
събирам си багажа за Някъдето, Където те няма.
слагам прилежно любимите си спомени.

увивам чупливите си чувства в памук.

там,където мога да набутам още малко - там е за теб.

и ти си част от моя багаж.

че винаги те нося, няма спор.

но в лятото, когато пътниците са навсякъде, а стопаджиите са моите най-добри приятели, аз няма да съм с теб.

и ще пропътуваш света си сам.

носейки на гръб товара на срещите ни.

а те тежат, скъпи мой.



неделя, юли 04, 2010

Ден на отворените очи и прозорци.

и е слънчево, защотоооо........и е хубаво, защотооо......и е нежно, и е трудно, че почти не възможно,и,и,и.......защото.

Влюбена съм!
Ужасно съм влюбена. Ужасно. Ужас. Уж.
Защото, когато го виждам .... той...не си тръгва. Възможно е да опасно. Рисково е. Екстремно е, да. Но той се появи сега и... и аз не мога да говоря дори на собствения си език. Не ме карат сините му очи да се чувствам така. Нито гласът му, който е като барометър, не, като амперметър, защото, това, което чувствам е електричество. Не е начинът, по който ми говори. Нито това, че олицетворява всичко, което може да бъде наречено "Господи,СЕКС!" . Не, не. Не е заради, човекът вътре в него, заради начинът, по който мълчи. Не става дума за излъчването, когато е умислен. Не говоря за това, че по всякакъв начин: "ДА, това е моят тип мъж. И НЕ, няма значение колко по- възрастен, опитен, стар, мъдър, отговорен, устояващ на изкушенията, от мен е.". Но става въпрос за тайните ни разговори, които ме повлякоха след него. Да, определено, причината е, че е актьор, и не, това, че е Сгоден, няма нищо общо. С вината. Която не изпитвам. Аз съм само на 17 (Седемнадесет!!!!!) и се разбирам напълно, когато говоря за... за това, че той ужасно много ми харесва. И така..и ...аз не съм влюбена в същността му, нито във външността му, само че ужасно ме влюбва начинът, по който той се появи в живота ми. И емоциите, които ми даде, и това, че е лято, това, че е ЮЛИ, и Знаците по Пътя, и всичките пъти, в които сме си говорили.....и те ми напомнят на отминалия сезон, сякаш ми говорят за отминал живот, и аз не знам, не знам какво предстои, предстои ли нещо изобщо.РАЗВЪЛНУВАНА СЪМ! той ме вълнува. Вълнува ме много. Прави от мен водовъртежи и ги разлива върху себе си. И ме влюбва. И...се появява, но аз не го гоня, после изчезва, но аз продължавам.
Защото сега е здравословно. Защото сега той, ТОЙ, Деян, ще се жени.



петък, юли 02, 2010

ще полудея ей сега след малко пиеси пищящи всичко махам се махай се

четвъртък, юли 01, 2010

July evening

ЮЛИ Е! ОБИЧАЙ МЕ! СЕГА!!

не си спомням миналия юли.

не си спомням до вчерашния юни.

с лунна походка се приближават към мен.

някакви хора. новите думи. слънцето, вперило поглед във теб.


Сега....:
Юни е като дежа вю.
драматакоятотекарадасевръщаш



Сега....:
Друго,освен да се влюбиш,няма какво да се случи.