Fluego

В "Надежда" се случи нещо не-ве-ро-ят-но!

Антонио!

This ain't your theatre. This is my life.

Има 60 неща, които трябва да направиш преди да остарееш.
Има някои неща, които трябва да направиш веднага.
Има малко неща, които никога не бива да пожелаваш.


За любовта от пръв поглед, за това, че шансът да ти се случи е 1:10 000, за възможността да я последваш и така...
И онази философия, която гласи:
"Когато всички връзки се срещнат във всички измерения"

И кажете ми, как да се свързвам с човек, който ще се жени.
И аз ще ви кажа колко трае всяко време.
И щом той вече я е срещнал навсякъде, значи аз не съм за този му живот.
И хората, които се срещат постоянно, оплитат пътищата си.

Опитвам се само да кажа....
че е по-безболезнено да бягаш от 10 000-та си възможност. Без духовно, физическо и емоционално свързване. Оставяш го. И си тръгваш.



ХАОС!!

Сълза и Смях

АХ, КАК Е ХУБАВО, ДА СИ ВЛЮБЕН В ТЕАТЪРА!!!!!!!




P.S: ела по-близо тази есен и ще видиш как е хубаво да си влюбен в мен.
още.
още малко. малко по-близо.

Съблазни

Той ме помни. Помни ме пленителна, но много малка, нервна, но прекалено свенлива, бурна, но по истински наивна. Когато му позволявах да измагьосва от сцената истина и обратното. Той ме помни в топла майска вечер, и аз като нея - прокраднала се като полъх в живота му. Когато още друг беше, и различен от сега, и по-добър, и по-млад.
Той ще си припомни фактите. Аз ще му припомня думите. Той ще си отиде пак. Аз ще го последвам сигурно. Той ще е вече много променен. Аз ще съм вече не малка, а млада. И припадъкът на деня ще бъде моето време. За спомените, в които ще минавам като лято - за дъх, за миг, за малко. За вечното последно.


Така говорех и преди. Ти позна ли ме?

"Септември!" , крещи и ме обича.

И ще крещя: "Некааааааааааааааааааааааааааа... бъде лятоооооо"


Заразното на всеки септември е, че е един и същ.Еднаквостта и единността са всяка година по същото време.В лошия смисъл и в хубавото настроение.
И както е типично - неразривната връзка между Момичето и Нейния град - са в центъра на темите, на срещите, на разказите. Историите се повтарят. Че най-хубавото лято е било, че сме се променили, но не чак толкова, че тази е по-дебела, а онзи е по-грозен.Че както след всяко лято всички в София изглеждат грозни и не те разбират, когато им се усмихваш.
И както след всяко лято са първите билети за театър. И тръпката. И вредните навици да изпиваш българските актьори с поглед. С два... с много повече.

ОБИЧАМ ГИ!!!!!

билета в ръката ми ще започне пиеса. тазсезонната пиеса.
ще напише история. ще случи романса ни.

Можеше. Трябваше. Щеше

потъпквам самочувствя и достойнства
не давам нищо в замяна
страдам
после ми минава за два дни
връщам се рядко
и преживявам разделите трудно
но не си ми слабост
може би малката грешка
може да си и Голямата
това лято ми пяха балади
това лято ти ме срещна
и като изневери не на нея, а на себе си
сега ще ме изпращаш всеки миг
наум
потайно
без да искаш

Както когато. И тогава той. И така.

а днес се разходих за първи път в София след месец и половина в Спрялото време.

имаше тръпка,да.

но очаквах друго.

търсих друго?

мислех за друго.

И защото е очевидно (и като че ли...тъжно? ) , че музата/ вдъхновението/ трепетът/ мисълта/ разсъдъкът са ме напуснали.... сега нямам начин на да опиша себе си. Както преди два месеца. Както когато, бях щастлива. По друг начин.

Знам само, че много ми липсва звукът от натискането на клавишите.

Мигането на курсора само ми напомня колко по-различно е всичко сега.

И тогава стаята се изпълва с въпроси. С 'не'. С 'да' .

И тогава той няма да се обади повече.

И тогава той няма да дойде в София. При мен.

И тогава той ще си остане само летен спомен.

И тогава той може би щеше да е подходящия? (!)

Можеше. Трябваше. Щеше.

Но не е.

А, да.

И някак си да се връщам към хората, които са ме карали да се влюбвам, не е на хубаво.

Деяне!

И така.