Мила Вили, аз...ти благодаря... За това, че ме разбираш без да сме си говорили, че го усещаш по същия начин- театъра, актьора, спектакъла..., че ми даваш емоции, когато те чета. За първи път съм благодарна за това.
Затова...
Ще ти кажа, че вчера беше вълшебен ден.
Във въздуха се носеше аромата...на театъра, на срещите. Черно-белите тъжни изпепеляващи страсти, които потулвах, които вадех на показ. Обичта ми към него.
Ще ти кажа още, че почти се блъснах във Вежен и да- разбирам те ;)
Аз не вярвам, че има случайни неща. Просто такива никога не се случват.
Начинът, по който докосвах стената на коридорите, шивалните, гримьорните, гардеробните, дрехите, реквизитите, Тунелът, снимките, покритите седалки, сцената, декора, заключените врати, отключените врати...
Веднъж казах на Милата, че там е мястото, където съм плакала най-много след вкъщи.
И там се чувствам като у дома си.
Познавах салоните, познавах Сцената.
Но виждаш ли, това че отключиха именно неговата гримьорна, че той е бил там само до преди секунди, че докоснах вещите му, че миришеше на същия парфюм, както и когато го прегърнах...не беше случайно. Беше магично. Нарочномагично. Без да иска поспряло се време.
влюбена съм. много. знаеш ли колко много.
♥
Няма коментари:
Публикуване на коментар