Моят Идол.
Моят.
Видях го, снощи, на източната страна на театъра, носеше и кафяво кожено яке и изтъркан зелен слуичер отдолу, приличаше по-скоро на картина, отколкото на истински човек, с разрошена коса и тънка брадичка, и очи, очи - такива едни, сини, разбираш ли, пронизващи, студени, мълчаливи очи, пълни с тайни, очи на актьор-хамелеон, очи, които гледаха мен, право в мен.
вече сме срещали. на онова гадно поклонение, което ми разби и без това крехката възприемчивост към реалния свят.
вече сме били.
вече ме е гледал.
снощи даже щеше да ме сгази с нелепото си Мини Купърче/СА 2111.
какво им става не знам, обаче винаги близките ни срещи са свързани с колите им.
Той е пленяваящ. Тих е. Не може да се изказва. Казва, че не говори много, понеже каквото има или иска да каже го казва на сцената. В живота не мисли, че има какво да каже на някого. Ако се прероди, ще бъде делфин. Най-запомнящата се му роля за мен винаги ще си остане Дон Жуан (14.01.10), но сам той казва, че най-силно се разпознава в "Три сестри" на Чехов (1997) или в Отело (героят). "Заради театъра би се разделил със себе си. Така и става, докато играе". От облика му блика аскетизъм. Суета- до толкова, до колкото да носи тениска с надпис Stars are born not made. Той е наситен. Когато влиза в образ вече не знаеш къде започва и свършва играта. Не се усмихва. Някои казват, че е груб, други, че е наивен. Точно толкова добре играе психопат, колкото и нежен прелъстител. Баща е на малкия Деян. Мечтае, казва, за интергалактичско пътешествие. Не го свърта. Когато застане до Захари, двамата са ми най-сладката картинка наоколо. Обичам да го гледам, когато е зъл. Това го извайва до съвършената цялост на значението на думата театър.
Утре ще вземе "Икар"-а.Защото това беше "Вишнева градина"
Без любов и смърт.
Само с Деян.
Няма коментари:
Публикуване на коментар