Владимир Ал.

Все съм се чудела как когато погледна към теб ми се скриваш,
как очите ми пълнят се сълзи във късната зима, в която винаги бягаш.
Исках да знам, помня, че исках,
да знам как от времето ставаш ти друг,
но от упрек към всичко ти никога не си бил тук.
Чудех се, дълго, как от очите ти никога не струят сезони,
как от усмивката ти лъха само студ,
как шоколада в косите ти никога не ме стопля.
Питах се, също, дали ще те срещам в огромния свят,
питах се, скитах, инатих се на дните,
чаках те, търсих те, но винаги губех следите.
Признавам си, че съм искала само теб за себе си.
Признавам, че съм много щедра на думи.
И съм скъперник на чувства.
Откакто само от спомени твоят образ се връща.
И знам, че ти не играеш за парите, и за славата не излизаш на сцената.
Знам, че с тези, които водиш диалози са на милиони пресечки от теб.
Знам, как върти се земята, как се обръща монетата,
знам, че моят изгрев залязва в твоят дом.
Обръщам се нощем назад да те викам.
Но от глух вик шепоти превръщат се в стон.
Ти раздаваш на посоки, не броиш в ръцете си минутите.
Ти не обичаш. Не живееш. Не гориш.
Аз съм съхранявала година чувства, за да ти ги дам.
Аз съм тук, на същото място, но в паметта ти вече не и там.
И ако ти кажа, че те обичам,
ти няма да ме разбереш.
Никога не си чувал да целуваш насън.
Търсиш отговори през целия свят.
Знаеш истини за всеки цвят.
Но аз не съм актриса.
И не нося много маски.
Крия се само зад една.
Която те наричат суета.
Аз не ползвам речници.
И не питам с чужди думи.
За себе си съм истина.
И те гоня, и те искам, и си моят ден.

Мина много време, Казанова.
Днес разбирам, че това е много трудно.
И не искам вече да те търся.
И не чакам да се върнеш от последното ти бягство.

винаги ще те обичам.
вероятно както никога отново друг.
и сега това не е формата на сърцето ми.
наполовина твое - все на първия ред.

сигурно това е сбогом.може би.дано.