петък, април 30, 2010

айде махай се, бе!
изчезвай!
навлек!
р- още имаш в името!
и още ми миришеш на зима!
двойка ще ми носи!
педал!
разкарвай се!
бързо!
бър-зо!

четвъртък, април 29, 2010

мммммммммммм да!!!!

настроението ми е като розов цвят с вкус на портокали.
ти ме правиш щастлива.
той ме прави щастлива.
Вили ме прави щастлива.
ухае на любов!
тупти като юлска мараня.
издига се над асфалта и се спуска.
а Луната!
Боже, Луната!
Когато "С любовта шега не бива" остава само Луната.
Не съм била по-истинна.
Не съм била по-сигурна.
Не ми описвай ситуации.
Не ми кради от усмивката.
Давам ти я цялата.
Не е било така.
Само миналата година по същото време.
Чака ме.
Чака ме.
Същият е.
Влюбен е.
!!!!
Любов.
Любов.
И пак.
Любов.
Очите ми пъстри са.
На слънце разказват за миналия Май.
На сянка пият кафе от цветни чаши.
Миглите ми само знаят как те обичам!
Пиша си желанията.
Не пестя от времето.
Говоря несвързано.
Говоря обвързано.
Аз съм пристрастена.
Към това да го обичам.
Такситата.
Мини Купърите.
Алфа Ромеотата.
Ромео.
Жулиета.
Хамлет.
Лир.
Отело.
Дездемона.
Червеното!
Златистото.
Пантофките.
Душите.
Стаматия!!!!!!
Лятото.
Морето.
Розовият дюшек.
Шарената сол!
Морската сол.
рецепти за щастие!
думи в монолози.
звуци в какафония.
ареали.
територии.
граници.
няма ги.
рамкирам думите му.
покриват се с прах.
забравям ги.
а той е същият!
същият е!
очарователен.
а Златина е влюбена!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
!!!!!!!!!!!
!
поглеждам, вглеждам се, гледам те..
КАТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ!
откривам въздуха както преди.
не си помня сънищата.
заета съм да мисля за реалността.
тя ..е щастлива.



сряда, април 28, 2010

Здравей,Символе!
би казал Деян.



Кажи, не е ли чудо?
Отминаха дни.
А аз още се срещам във тебе.
Кажи, не е ли чудо?
Миналата година-по същото време.
Пак така се влюбвах във тебе.



А днес осъзнах, че му отива, ама направо му е залепено на тръпчинките, да играе идиот.
Ама пълноценен.натурален.жив.в червено!






при пълнолуние не мисля трезво.
а когато след толкова много дни отново го гледах.
е..вече не "спирам и блокирам".
сега ми е само приятно да знам, че е там.

като за първи път.
където е имало пожар, винаги остава да тлее огън.

вторник, април 27, 2010

Художествено оформление на една тотална лудост, pt1

"Абе ти да не си малоумна?!!?!?!",
ме пита отражението в стъклото на първия етаж,
а аз му отвръщам:
"тази нощ в сънищата ми даваха страшни неща."

и пак се връщам.
защо се връщам?
остава половин час, а аз го търся.
защо го търся?
нали вече не е същото?!
нали вече е нормално-скучно и студено?
защо отивам?
защо съм тук?
той е вече на 31, а аз-глупавата и наивна-правя обиколка.
каква е тази обиколка, бе?
за кого?
за този, който някого прегърнах?
о, я моля те!
я...мълчи!
пазача вече ме познава.
билето-късачите-вече-ме-помнят.
защото аз се връщам.
и обикалям.
ей така- в порочен кръг- каквато е и ситуацията.
нито да го обичаш-нито да не го обичаш.
и изпадам в паника.
дадох си срок.
защо си дадох срок?
да не би да го спазя?!?
само дето сега ще ми е гузно.
"ако не го видя до 27..." - празни приказки!
празни обещания!
къде си бе, Владо?
писна ми да се оглеждам.
вратът ми ще колабира, очите ми сами ще се извадят.
ще ми се счупят краката, та да не мога никога повече да пристъпвам нервно на топлите павета.
боли-ме-да-се-връщам.
ама на!
пак съм тук.
и пак...така.
и пак ще се надявам.
защо ще се надявам?!
защото някой някъде бил казал:
"Не позволявай на мечтите да умрат"
Двадесет и Седми Април!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
честит рожден ден, Слънчице!
Ти днес окончателно си отиваш от паметта ми.
31.
7.
14.


понеделник, април 26, 2010

АДАПТАЦИЯ

обичам начинът, по който ме кара да го гледам.
обичам начинът, по който ме кара да се чувствам.
обичам начинът, по който играе.


Пак го срещам.Срещам го все по-често или понякога.Срещам го все там.Все така.А когато го срещна пак ме гледа.И оставя дупки, там където са се взирали очите му.Синята отрова, която се впива и те разбива, и те разяжда, и те разкъсва.За Деяновите очи говоря,да де.
И когато снощи (БОЖЕ,СНОЩИ!) го гледах гол как пуши цигара, как се усмихва, как прилича на дете..когато снощи претича редовете...ходи по облегалките на червения балдахин...когато снощи не можа да стигне при мен... той ме видя.Той ме погледна и ме Видя.Коленичеше и аз бях забравила за Захари, за Сганарел, за Дон Жуан, за времето, за светът...той говореше и ме гледаше.И ако си повярвам, че ме е познал...сърцето ми спира в ступор след безмълвния гърч.Думите му се вливат в мен на водопади, а разказите, които изрича, шепотът, през който се усмихва, тъгата, с която ме залива...ме убиват в сладостни копнежи. Скуката, с която си отива, начинът, по който не забравя...преценката в момента, разлката с реалността, кикотът на минутите, които ме изяждат с подигравките си, пясъкът в косите му, устните, които не се усмихват често, приликата с 21те грама, когато се приближава към ръба, поклона пред мен, който знам, че е само за мен, искам да е само за мен...
-..и пак ме поглежда.Видя ли, видя ли?!Крадешком, почти насън, почти неловко...видя ме, видя ме!Видя ме нали...нали?...аз...дали ме позна?Май ме позна...
Кой път беше това?Трети, четвърти..?Става част от живота ми.И се случва.Все по-близо.Все по-често.
но не искам да те виждам, ако и ти не ме виждаш.
както днес.
искам да се гледаме.
искам да се виждаме.



всичко е пустинно тихо, когато теб те има.
а когато липсваш е болка...



П.С.:или когато в тишината някой пее: "Спри не си отивай...ще ми бъде тъжно..."

събота, април 24, 2010

Деветте живота на сладкишите

когато не те обича няма какво да прави.
няма какво да чувства.
няма за какво да мисли.
няма какво да иска.
няма за какво да мечтае.
не плаче.
не се смее.
не си спомня.
когато вече не те обича.
не играе на сцената.
не търси нощни желания.
оглежда се в прозрачността.
когато повече не те обича.
не те жадува.
не те чака.
не престава да бъде самотен.
не принадлежи.
не лъже за света си.
щом вече не те обича.
и няма за какво да живее.


В девет живота те открива още:
без отрова няма противоотррова.
без смисъл няма безсмислие.
без опит няма провал.
без щастие няма сълзи.
без сладко няма горчиво.
без едно тяло няма друго.
без срещи няма раздели.
без черни котки няма бели магии.
без допир няма наслада.


неделя, април 18, 2010

В тебе само.В мене само.В двама ни.

Покана за приятелство.Отхвърлена.
Покана за среща.Отхвърлена.
Покана за разговор.Отхвърлена.
Покана за любов.Отхвърлена.
Покана за театър.Отхвърлена.
Покана за целувка.Отхвърлена.
Покана за снимка.Отхвърлена.
Покана за изчакване.Отхвърлена.
Показа за присъединяване.Отхвърлена.
Покана за романс.Отхвърлена.
Покана за секс.Отхвърлена.
Покана за риск.Отхвърлена.
Покана за събуждане.Отхвърлена.
Покана за партия чай.Отхвърлена.
Покана за връзка.Отхвърлена.
Покана за среднощност.Отхвърлена.
Покана за поглед.Отхвърлена.
Покана за оглед.Отхвърлена.
Покана за чувства.Отхвърлена.
Покана за живот.Отхвърлена.
Покана за син полет.Отхвърлена.
Покана за летене.Отхвърлена.
Покана за безтегловност.Отхвърлена.
Покана за натурална голота.Отхвърлена.
Покана за страст от шоколад.Отхвърлена.
Покана за бягство.Отхвърлена.
Покана.Отхвърлена.




Бейбе Бейбе Бейбе.......чудя се къде греша?
Ти не си глупак.
Ако кажеш не...
не е ли това просто начинът животът да продължи?

Take the top off and who knows what you might find...?

петък, април 16, 2010

често. често си мисля. често си мисля за. често си мисля за теб. за теб си мисля. за теб. често.

не искам. не искам да. не искам да спра. не искам да спра да. не искам да спра да те. не искам да спра да те обичам. теб да обичам. да спра. не искам.

отмина. отмина мигът. отмина мигът, който. отмина мигът, който беше. отмина мигът, който беше за. отмина мигът, който беше за нас. за нас беше. отмина. мигът.

вече. вече не. вече не е. вече не е същото. вече не е същото като. вече не е същото като преди. не е вече. същото. като преди.

краят. краят на. краят на една.краят на една любов.краят. на любов.

сбогом. сбогом ли. сбогом ли е.сбогом.



винаги ще те ..харесвам.





четвъртък, април 15, 2010

Лавандула, чай, април.

"Защото в крайна сметка... някой ще дойде, ще те разтърси и ще те изтръгне от удобното си кътче, в което си се настанила"


ммм...ново ми е. сякаш са ме измъкнали от комата на дългото разочарование, за да ме пратят в пътечката на новото очакване. отдааавна съм забравила какво е да харесваш някого само, защото е свеж полъх по средата на пролетта. загубила съм съзнанието си да способствам нещата да се случват по мое му. принципно.

"просто го разтърси ти"

ще ти се изсипя като внезапен светъл ден след дълъг мрак. и ще ти говоря. ти ще заминаваш. ще си някакъв различен. ще ме чуваш, ще се правиш, че ме слушаш. ще побързаш да си тръгнеш. ще поискаш нещо. аз ще съм ти новост. ще съм начало. ще сме двама - неготови. нереални. неразлични. ще те чакам малко. ти ще се отърсваш дълго. ще съм неочакван бряг. безсмислен разговор. ще ме вдъхновиш,за малко. ще получиш чар. ще дадеш усмивка. ще те гледам. ще те сравнявам с някой спомен. ще те преценя. ще те измеря в бъдеще и време. ще ме погледаш малко. ще се смутиш, навярно. ще ти бъда една от първите. ще си ми един от първите. аз ще съм знак за промяна. ти ще си тази промяна. ще си нужда. ще почакаш с мен. ще си измисля начин. ще те хвана за ръка. ще бъда спънка. ще съм ту досадна- ту желана. ще преливам в твоето съзнание. ще ме питаш. как. кога. накъде.
ще направим спомен. ще спасим нощта. ще оставим щастие. там, където бе Съдба.
ще поема на обратно. ще си миг с цвят най-зелен. ще се търсим отново. ще оглеждаме тук наоколо. ще отговарям. ще те помня. ще се засмеем. ще си кажем чао. ще бъдем тривиални. ще спасяваме неловкото мълчание. ще се губим. ще се направим наново.


без имена.
категорично няма случайност.
категорично има любов.


П.С: тук има Вили♥

неделя, април 11, 2010

така е както стават нещата

не бе, не е заради сините очи. не е заради контраста им с тъмната му коса. изобщо. не е защото отново е актьор; или е на 22, или е сам. не е защото излъчва толкова много разврат, колкото дори аз не мога да побера. не е заради начина му на неизразяване. не е причината говорът. не е заради стилът, фитът, чарът. не е и заради комерсиалното. как би могло да бъде!...


Дяволът и смъртта.
Бягането и бягството.
1о минути и 11 минути.
Глътката свеж въздух.
Усмивката на младостта.
Играта и плътското.
Животът и дишането.

Той е всичко, което ти не си.
И ми харесва....удовлетворява ме.
"Ще го изпивам Ще го изтривам Ще го изписвам Ще го издишам Ще го изгубвам Ще го изчу...вствам...така е както стават нещата"





БЪРНС, Р.

"...Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?"


петък, април 09, 2010

дали аз закъснях или времето бързаше?

четвъртък, април 08, 2010

недей да казваш никога

Ммммм....междуметие...аз....междуметие...
ти...делима представка...ти....самотно прилагателно...



Няма време. Тиктаката. Тик-так-а.
Изпускам те. Губя те.
Статуси.
Статични.
Празни.
Колко си отнел.
Или ти мен изпускаш?
Или ти ме губиш?
Или...дали...

това беше.



понеделник, април 05, 2010

искам да е сладко, да горчи и да си мой.

искам да завържа очите ти с кърпа от тъмно червено сатенено привличане.
искам да те заведа по тъмно пред входа и да шепна на въздуха, че си само със мен.
искам да ти разкажа последния си сън, мръсните си фантазии.
искам да те усещам как дишаш от горещия въздух.
искам да те гледам, когато очите ти се отварят за звездите в черното мастило.
искам да казвам на вятъра как да гали косите ти.
искам да хвана ръката ти, когато не гледаш и в мрак от ванилия да скрия моята в нея.
искам да уловя тъгата от лешниковия поглед.
искам да претегля щастието си, когато те гледам.
искам да запиша в дланите ти моите инициали.
искам да изричам името ти без болка.
искам да те прегръщам и вдишвам в банален кръговрат под дъжда.
искам да слушам мелодията, която разказва гласът ти.
искам да те гледам развълнуван.
искам да те направя моя история, моята приказка.
искам да преливам на блясъци, когато ме виждаш.
искам да те описвам с пръсти под жаркото слънце.
искам да те снимам как сияеш на сцената.
искам да отвориш сетивата си за мен.
искам да почукаш на вратата на Чудото за случване.
искам да те усмихна, да те засмея, да те разплача.
искам да съм ти гняв, да съм болка, твоята гибел.
искам да те допивам с въздишки през средата на лятото.
искам да те срещам наблизо, със сигурност.
искам да те допиша с мечти и метафори.
искам да те изричам.
искам да те помоля да останеш.
искам да те обещая на нощта си.
искам да съм твоят месец Май.
искам да е сладко, да горчи и да си мой.




искаш ли със мен да сънуваш...тази нощ отивам някъде...
там, където не съществуваш...тогава времето ще спре...
пиша върху лист от коприна...едно единствено желание...
когато искам да си замина...пак изгубвам те...

петък, април 02, 2010

Танго

"... обръщаш се, но не е той. Не е той...
Отдалечава се. И в един момент ти вече няма да го помниш.
Дори името вече няма да те кара да се замисляш.
Само сърцето ти все още, понякога,
ще се сгърчва в неразбираема моментна самота-
като че ли, някъде там в пространствата и измеренията минава твоята половин душа,
но ти не можеш да стигнеш до нея.
Загубена частичка от самия теб..."

четвъртък, април 01, 2010

Have You Ever Really Loved A Woman?




всеки път се разминаваме.
почти толкова близо, за да те видя.
всъщност прекалено далеч, за да те докосна.
всеки път.
който ни разделя.
онзи път.
който ни води един към друг.
е всеки път един и същ.
пътувам.
през всичките дни.
пътищата ни са сами.
винаги
сами
..