Не мога да потискам повече това, което искам. Давам ти го. Тръгвай си.

Моята приказка свършва.
Като пепел, от вятъра отнесена, и не се връща.
Споменът избледнява.
Със всяка следваща вечер.
Прегръдката ти вече не ме топли.
Времето ми взима и единственото, последното, което някога някак ми даде.
Боли ме да го призная, дори пред себе си.
Още не мога да го изрека на глас.
Още не мога да се примиря.
Но пазя мечтите си.
Виждаш ли...те и до днес са си същите.
Само че, сега страстта е заменена от друго.
Какво? Любов?
Да, сигурно...
Насън, с илюзии те обичам.
С имена те наричам.
Последно, когато те споменаха за малко да заплача.
За малко.
Ако беше преди време, нямаше да се размине.
Виждаш ли? Не, не виждаш, няма как.
Ако можех да ти го кажа, сигурно щеше да звучи така:
"Казват, че когато човек силно желае нещо, няма начин то да не се сбъдне. Идея нямаш колко пъти съм си те пожелавала. Представа нямаш как те помня, как още те усещам. И спомен нямаш...коя съм.
Казват, че с времето болката спира. Или поне отшумява. Няма начин да спре да ме боли. Това е хронично.психично е.рядко.неизлечимо. Не ми мина. Но сега е вече друго. Сега, когато съм близо до колата ти, вече не изтръпвам, вече нямам... надежда да те чакам.
Казват, че...това не е любов, че никога не е било. Че не можеш да обичаш човек, който не познаваш. Заблуда, сън, шеметна друга вселена. Паралел в паралела. Отвъд седмото небе. Там още съм за теб. Без да има значение думите на другите.

Несподелена любов?
Може би.
И невъзможна. Да, определено- невъзможна.
Бих дала съня си, за да бъда будна до теб.
Но как да отрека, че само ти предизвикваш чувства?
Как да се добера до истина, която откривам все по-рядко?

Опитвам се да продължа, наистина, опитвам се. Вече не се будя за теб, не ходя на твоите постановки, не те чакам. Нямам сили. Клиширано е, да, но нямам. Празно ми е, знаеш ли? И когато съм рязка, студена и безразлична- празна съм на чувства. Не изпитвам нищо вече. Само неутешими въздишки, когато те гледам. На снимка. Винаги те гледам на снимка. Без дух."

Остават още месец и 4 дни.
След това ти вече ще си много далеч.
Ако до тогава не те срещна, съм загубена.
Ако до тогава не те забравя, съм загубена.



Искам те близо до себе си. Искам те в моя живот. Искам да знаеш името ми. Искам да търсиш лицето ми. Искам да те прегръщам още много. Искам да те обичам наистина.

You're a song
Written by the hands of god
Don't get me wrong cause
This might sound to you a bit odd
But you own the place
Where all my thoughts go hiding
And right under your clothes
Is where I find them

Underneath Your Clothes
There's an endless story
There's the man I chose
There's my territory
And all the things I deserve
For being such a good girl honey

Because of you
I forgot the smart ways to lie
Because of you
I'm running out of reasons to cry
When the friends are gone
When the party's over
We will still belong to each other

Underneath Your Clothes
There's an endless story
There's the man I chose
There's my territory
And all the things I deserve
For being such a good girl honey

I love you more than all that's on the planet
Movin' talkin' walkin' breathing
You know it's true
Oh baby it's so funny
You almost don't believe it
As every voice is hanging from the silence
Lamps are hanging from the ceiling
Like a lady tied to her manners
I'm tied up to this feeling

Shakira - Underneath your clothes