Един път сърцето дай си.Дори мигът да бъде къс.

Върви си. Не потъвам под сенките и не очаквам спасения. Нито ще те връщам, нито би се върнал. Откакто не мога да устоявам на изкушенията, съм две чаши по-жива. Далече бъди. И не спирай, не напомняй за себе си. Нежните пред-зимни вокали на вятъра спират ми кръвотока, както ти го отприщваше някога. Всичкото ми се събира в две чаши. Големи. Пълни с лед.