имаше тръпка,да.
но очаквах друго.
търсих друго?
мислех за друго.
И защото е очевидно (и като че ли...тъжно? ) , че музата/ вдъхновението/ трепетът/ мисълта/ разсъдъкът са ме напуснали.... сега нямам начин на да опиша себе си. Както преди два месеца. Както когато, бях щастлива. По друг начин.
Знам само, че много ми липсва звукът от натискането на клавишите.
Мигането на курсора само ми напомня колко по-различно е всичко сега.
И тогава стаята се изпълва с въпроси. С 'не'. С 'да' .
И тогава той няма да се обади повече.
И тогава той няма да дойде в София. При мен.
И тогава той ще си остане само летен спомен.
И тогава той може би щеше да е подходящия? (!)
Можеше. Трябваше. Щеше.
Но не е.
А, да.
И някак си да се връщам към хората, които са ме карали да се влюбвам, не е на хубаво.
Деяне!
И така.
Няма коментари:
Публикуване на коментар