понеже няма вдъхновение, а само останал отворен куфар на леглото.
събирам си багажа за Някъдето, Където те няма.
слагам прилежно любимите си спомени.
увивам чупливите си чувства в памук.
там,където мога да набутам още малко - там е за теб.
и ти си част от моя багаж.
че винаги те нося, няма спор.
но в лятото, когато пътниците са навсякъде, а стопаджиите са моите най-добри приятели, аз няма да съм с теб.
и ще пропътуваш света си сам.
носейки на гръб товара на срещите ни.
а те тежат, скъпи мой.
Няма коментари:
Публикуване на коментар