Заразното на всеки септември е, че е един и същ.Еднаквостта и единността са всяка година по същото време.В лошия смисъл и в хубавото настроение.
И както е типично - неразривната връзка между Момичето и Нейния град - са в центъра на темите, на срещите, на разказите. Историите се повтарят. Че най-хубавото лято е било, че сме се променили, но не чак толкова, че тази е по-дебела, а онзи е по-грозен.Че както след всяко лято всички в София изглеждат грозни и не те разбират, когато им се усмихваш.
И както след всяко лято са първите билети за театър. И тръпката. И вредните навици да изпиваш българските актьори с поглед. С два... с много повече.
ОБИЧАМ ГИ!!!!!
билета в ръката ми ще започне пиеса. тазсезонната пиеса.ще напише история. ще случи романса ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар