Ден на отворените очи и прозорци.

и е слънчево, защотоооо........и е хубаво, защотооо......и е нежно, и е трудно, че почти не възможно,и,и,и.......защото.

Влюбена съм!
Ужасно съм влюбена. Ужасно. Ужас. Уж.
Защото, когато го виждам .... той...не си тръгва. Възможно е да опасно. Рисково е. Екстремно е, да. Но той се появи сега и... и аз не мога да говоря дори на собствения си език. Не ме карат сините му очи да се чувствам така. Нито гласът му, който е като барометър, не, като амперметър, защото, това, което чувствам е електричество. Не е начинът, по който ми говори. Нито това, че олицетворява всичко, което може да бъде наречено "Господи,СЕКС!" . Не, не. Не е заради, човекът вътре в него, заради начинът, по който мълчи. Не става дума за излъчването, когато е умислен. Не говоря за това, че по всякакъв начин: "ДА, това е моят тип мъж. И НЕ, няма значение колко по- възрастен, опитен, стар, мъдър, отговорен, устояващ на изкушенията, от мен е.". Но става въпрос за тайните ни разговори, които ме повлякоха след него. Да, определено, причината е, че е актьор, и не, това, че е Сгоден, няма нищо общо. С вината. Която не изпитвам. Аз съм само на 17 (Седемнадесет!!!!!) и се разбирам напълно, когато говоря за... за това, че той ужасно много ми харесва. И така..и ...аз не съм влюбена в същността му, нито във външността му, само че ужасно ме влюбва начинът, по който той се появи в живота ми. И емоциите, които ми даде, и това, че е лято, това, че е ЮЛИ, и Знаците по Пътя, и всичките пъти, в които сме си говорили.....и те ми напомнят на отминалия сезон, сякаш ми говорят за отминал живот, и аз не знам, не знам какво предстои, предстои ли нещо изобщо.РАЗВЪЛНУВАНА СЪМ! той ме вълнува. Вълнува ме много. Прави от мен водовъртежи и ги разлива върху себе си. И ме влюбва. И...се появява, но аз не го гоня, после изчезва, но аз продължавам.
Защото сега е здравословно. Защото сега той, ТОЙ, Деян, ще се жени.