вече нощ и ден....
ще изключа обонянието си за теб
ще премахна усета си към теб
ще затворя очите си, ако ме гледаш
ще запуша ушите си, когато ми говориш
горчи като пъпеш през май
и бягам, защото е много близо
много по-близо
не ми подарявай "Аскеер"ите си.
не ми казвай колко съм красива.не ми повтаряй, че ме обичаш.
не ми казвай да ти се обадя после.
не ме прегръщай със цветята.
не ме поглеждай на антрактите.
не ми раздавай усмивките си.
не ми разказвай.не ме докосвай.
не оставяй белези.
не ми шепти.
не ми благодари.
не ме прави щастлива.
не е въпрос.не става дума.това е край.и сякаш лудост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар