ДЕЯН

Точно аз!
За втори път!
И да ме докосне!И да ме погали!И да ми прошепне!
Моят Дон Жуан.
Който ме прегръща сякаш,радва ми се сякаш..
И усмивката му,когато отивам при него със всеки следващ букет става все по-широка...
Първата прегръдка ми миришеше на любов.
Втората прегръдка имаше вкус на смях.
Първата визитка ми я подари на игра.
Втората я беше взел специално за мен.
И да ми се смее,и да ме гледа...
Да ми се усмихва и букетът да блести...
Да ме потърси на антракта.
Да ми каже "Ти."
Да ме харесва за четвърти път!
И тя така го обикна!
Почти както мен!
Шокът, че някой може да е толкова неземен...сега го преживяваме двете!
А тя го каза..."като душевен оргазъм е".
И ръцете му по мене още парят!
И се виждам като на лента как тичам по сцената.
И чувам Валентин как се възхищава от цветята.
Малката традиция.
И Захари ме намира на реда и ми се усмихва и грее ли,грее...
А аз така съм влюбена в срещите ни.
А аз така обичам да са покрай мен.

“Ти плачеш ли? Не плачи!”