"Абе ти да не си малоумна?!!?!?!",
ме пита отражението в стъклото на първия етаж,
а аз му отвръщам:
"тази нощ в сънищата ми даваха страшни неща."
и пак се връщам.
защо се връщам?
остава половин час, а аз го търся.
защо го търся?
нали вече не е същото?!
нали вече е нормално-скучно и студено?
защо отивам?
защо съм тук?
той е вече на 31, а аз-глупавата и наивна-правя обиколка.
каква е тази обиколка, бе?
за кого?
за този, който някого прегърнах?
о, я моля те!
я...мълчи!
пазача вече ме познава.
билето-късачите-вече-ме-помнят.
защото аз се връщам.
и обикалям.
ей така- в порочен кръг- каквато е и ситуацията.
нито да го обичаш-нито да не го обичаш.
и изпадам в паника.
дадох си срок.
защо си дадох срок?
да не би да го спазя?!?
само дето сега ще ми е гузно.
"ако не го видя до 27..." - празни приказки!
празни обещания!
къде си бе, Владо?
писна ми да се оглеждам.
вратът ми ще колабира, очите ми сами ще се извадят.
ще ми се счупят краката, та да не мога никога повече да пристъпвам нервно на топлите павета.
боли-ме-да-се-връщам.
ама на!
пак съм тук.
и пак...така.
и пак ще се надявам.
защо ще се надявам?!
защото някой някъде бил казал:
"Не позволявай на мечтите да умрат"
Няма коментари:
Публикуване на коментар