вторник, ноември 16, 2010

Записки под възглавката

"Мирисът на белия лист е като аромата на кожата на нов любовник."

Аз не си мисля,че като ме целуваш ми даваш.
Само начинът,по който докосваш клавишите и звукът им,и притворените ти очи,и спрелият ти дъх,и как накланяш главата си наляво,как врата ти пулсира от вибрациите,които преминават през тялото ти,и как пръстите ти потрепват по косата ти,когато прокарваш ги през нея,само той....само той е начинът,по който аз те познавам.
Дори няма нужда да говориш вече...
Аз по себе си разбирам,че си там.



...неизбежен край си ми.неумолимо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар