събота, октомври 27, 2012

Ти такава ме направи

Ти ми правиш нещо.
Правиш ми го постоянно.
Правиш ми го, докато заспивам.
Докато заспивам тихо в тебе.
Правиш ми щастливо,
правиш ми го диво.
Ти си този -
дейния,
непостоянния
и тайния.
Ти си този,
който ме измисля,
първата ми дума сутрин
и последното мълчание
на отиване.
Ти ми правиш нещо.
Правиш го различно,
тихо,
неприветливо,
без да имаш право,
ме градиш, рушейки ме.
Буря правиш ме
и после...на отломки ме оставяш.
Правиш ме с шума на всичките стихии,
после правиш ме обичаща.
Не знам какво, но...
не спирай да го правиш.
Аз съм бяла тук пред теб,
с аромата на сега отсечено платно...
и от твоите ръце ще бъда изрисувана,
от твоите очи ще остарявам...
от мен трагически шедьовър ще направиш.

Правиш ми го, казвам ти,
правиш ми го
все насън,
в такситата,
в леглото ми
и в самолетите,
в чуждите ми мисли,
вън,
докато те няма
при шедьовъра ти
да му придадеш живот...
правиш ме - да правя другите да ги боли.

Няма коментари:

Публикуване на коментар