Някой като теб.Точно като мен.

Тази зима, казват, студена ще бъде.
Декември пали с последните лъчи косата,очите,сърцето ми...
Дали ще бъде Май?
Не вярвам.Нищо не се повтаря.И ти няма да се повториш.И аз няма да повтарям стъпките към теб,които измислих си толкова отдавна.

Тази зима,казват,красива ще бъде.
Декември ще носи аромат на коледни сладки,каквито преди не съм яла...
Дали ще бъде ново след малко?
И колко малко ми е останало да си спомням.

Решавам риторични загадки:
в крайна сметка...Любовта ми към теб Едeм ли е?Или чистилище?

Тази зима ще слушам Бочели.
Той ми разказва за това,което се е случило с мен през този Май.
Но Декември няма да бъде него.
Защото ти и аз отдавна не сме се целували.

"There’s a wind that blows
It’s calling your name
And it speaks to me again and again
Telling me go to her
Don’t let her go
Hold her close to you
Then you will know the meaning of love
Exactly what it’s all about
The feeling that I get when I can’t forget
Everything that makes me want to you
That’s how deep it goes
All I really know
Is that I love you so and
If it’s the only thing I ever do
Then I know it’s true
That I should love someone like you"



....

П.С: нямам сили снимка от теб да си взема.спомени повече да поема