Лирическо отстъпление pt 1st

В полунощ.
По средата на нощта.Между най-щастливата година в живота ми и следващата.Която не знам чие име ще носи.
В полунощ.
Ще отворя шампанското.Ще разрежа всичките видове сирена подредени прилежно в стъклени чинии върху бялата покривка.Ще съм запалила свещите.Ще държа в ръката си спомени.До мен ще има нова книга с пиеси,миналогодишно-снощен билет за театър и бяла роза.
В полунощ.
Ще бъда сама.
Всички правим равносметки на 31ви.Но никой не прави на 29ти.Защо?Защо се втурваме да бъдем щастливи в последния момент,а не един ден преди края?Една постановка преди края.
Иска ми се да заживея живота си.Не си го пожелавам.Но си го представям.
Не искам да пиша за него.Не вече.Не само.
Иска ми се да вярвам че 2011 е годината на споделената любов.
Не на тази,която чакам в студа,а тази,която ме чака навсякъде.
Иска ми се да бъда 3 пъти по-щастлива.Много по-малко тъжна.


Изпращам те.
Чакам те,за да те изпратя.
Розата не мирише.Аз съм изкуствено щастлива.А ти си отиваш.Оставяш ме сама.Оставяш ми подаръци...старогодишни.
Как мина януари,как не разбрах,че е имало февруари,кого срещнах през март,какво ми се случи през април,как обичах през Май,колко тъжна бях юни,колко щастлива юли,колко се промених през август,как дойде и си замина септември,силно валеше октомври,много топъл беше Ноември,много красиви бяхме с Декември.
Ти ме създаде.Ти ме направи.От въздишки и копнежи,от рани от изгаряния,от страхове,от смелости,от думи,много думи,ти ме открадна за себе си,и ме накара да повярвам,че любов има,после ми я взе.
Ти.С всяка минута пътуваш към моето минало,а си още моето бъдеще.
Аз те ... обичам.
?
Обичам те,не съм готова да си тръгнеш и не искам да те/се пусна.
Постой още.Престоявай и отлежавай в сърцето ми.
Аз ще изтанцувам в блус още един откраднат Май през,който ще вярвам в любовта.

Бялата роза е символ на приятелството.
Може и да те лъжа.
Но ти ме обичай.

-Хубаво ми беше.Обичам те!
-Благодаря.

Попей ми.Тихо.тихо.

Could I,could I,could I have this kiss forever?

В моите сънища само.
Само там реалност наистина има.
Само там наистина не е зима.
Само в сън като този.

Арогантен.Нахален.Натрапваш се.Махни се.Замълчи.Пази ми тишина.
Самовлюбен.Себичен.Егоцентрик си.Не съм искала да те срещам.
Отново.Отново.И отново.
Говориш за себе си в множествено число,толкова всеобхватно се разбираш.
И само за Вас говорите.
Няма наоколо.Няма други.Няма норми.Няма ред.
Незаинтересован.Необременен.Неосъзнат.
Толкова ме дразниш,че чак никак не те харесвам.
Не,харесваш ми.Но като вид.А не като порода.

Но ръката ти е топла,когато затваряш очите ми с длан.Промъкваш се тихо зад мен и с дъх рисуваш зимни форми по врата ми.
Устните ти са целували много преди този момент.Но не и моите.Техният ритъм е пулсът на сърцето ми.Ти целуваш-аз пулсирам.
И от очите ми към скулите ми,извайваш си скулптури на Музи,през косата ми,през слепоочията ми.
Много преди този момент.
Много преди този измислен момент.
Укротявам те.Превъзпитавам те.Погубвам те.

Луис Айронсон и Прайър Уолтър

-Напоследък много приличам на слуга.На прислужник.На...лакей,на роб приличам,даже на жиголо понякога.Не,аз съм свободен,свободен съм да избирам,да бъда мразен и да бъда обичан от някакви хора,после други хора да срещам.Но съм зависим,податлив съм,аз съм слабохарактерен,безпомощен,безволев съм.Не,не, не ме разбирайте погрешно-щастлив съм.Аз имам всичко-секс,пари,власт-аз имам!Ей,хора...!
Но когато тя ми подарява цветя,когато ме среща на улицата,или когато я виждам как минава под прозореца на гримьорната...няма ме.Изчезвам,не просто,че ставам друг,аз вече не съм там.Разбира се,тя не знае.Тя...тя си мисли,че има власт над мен,че когато се срещаме и се влюбвам в нея,тя е толкова наивна,мечтателка е,така,че чак понякога граничи с лудостта.Но аз съм неин придворен и тя е моята дама.Засега отказвам да призная чувствата си...чакайте,какви чувства?! Засега не съм влюбен в нея,тя е много различна от мен,разбира се и много по-млада.Но е дамата на пулса ми,той й принадлежи,и когато я видя,или докосна,или целуна тя господства над него.И той става неин,с нейното дихание се ускорява,и щом тя затаи света около себе си в глътка живот-спира.И аз ставам нейното пиколо.Взимам й палтото,събличам й дрехите и прилежно ги разхвърлям по пода наоколо.После като верен иконом й приготвям топло легло,нося й любимия й аромат и го втривам в шията й,зад ушите й,по клепачите,по устните.Тя обича да мирише на ванилия.Тогава аз се превръщам в роб и отивам да набера най-уханната ванилия,защото моята господарка не заспива иначе.И след като й подаря букет от 99 ванилови стръкчета,тя измагьосва от мен нов човек.И аз се преобразявам в неин любовник, и тогава, когато тя ме пожелае, аз се изпарявам по формата на дъхав ванилин...когато тя ме пожелае...
Но засега не съм влюбен в нея.Ще продължа да я държа настрана,няма да й дам да се приближава прекалено,имам сметки за уреждане,задължения на слуга за вършене,ванилия да намеря откъде да набера...

Азарян,Крикор

Тези два дни за една година емоции ми стигнаха.

Аз не го познавах,но той ми липсва.И за него плаках вчера и снощи,и днес,и тази вечер.
Аплодирам го.
Само него.
И след градините,през които ме преведе.И след сестрите,с които ме сроди.
След Чехов.След Народния.
Кара ме да се обърна на 45.

Една година мина като спомен.

Някой като теб.Точно като мен.

Тази зима, казват, студена ще бъде.
Декември пали с последните лъчи косата,очите,сърцето ми...
Дали ще бъде Май?
Не вярвам.Нищо не се повтаря.И ти няма да се повториш.И аз няма да повтарям стъпките към теб,които измислих си толкова отдавна.

Тази зима,казват,красива ще бъде.
Декември ще носи аромат на коледни сладки,каквито преди не съм яла...
Дали ще бъде ново след малко?
И колко малко ми е останало да си спомням.

Решавам риторични загадки:
в крайна сметка...Любовта ми към теб Едeм ли е?Или чистилище?

Тази зима ще слушам Бочели.
Той ми разказва за това,което се е случило с мен през този Май.
Но Декември няма да бъде него.
Защото ти и аз отдавна не сме се целували.

"There’s a wind that blows
It’s calling your name
And it speaks to me again and again
Telling me go to her
Don’t let her go
Hold her close to you
Then you will know the meaning of love
Exactly what it’s all about
The feeling that I get when I can’t forget
Everything that makes me want to you
That’s how deep it goes
All I really know
Is that I love you so and
If it’s the only thing I ever do
Then I know it’s true
That I should love someone like you"



....

П.С: нямам сили снимка от теб да си взема.спомени повече да поема

Time to say Goodbye

Нея я рисуват и пишат.
Пък аз съм загадка.
Красива на живо.Но не и модел за рисуване.

Защото съм муза,която те кара да се влюбваш.
И да забравяш как се живее.



Обаче.То не е като преди,или просто е зима.И аз не съм го виждала от 100 години.
След стоте красиви живота,които живяхме,сега ни чакат сто трагични смърти.

Нещо красиво с Д.
Нещо,което е Декември.Драмтургия.Днес.Дихание.Деян.Дарин.Донков.
ЕДно колеДно чуДо.Да.