"Лицемер,да!Лицемерието,Сганарел,е най-ефективният способ да вършиш безнаказано каквото си поискаш!"

октомврийска тъга като за предпоследно.младо вино като за някакво ново начало.
първият сняг.последните целувки.

съботен следобед разлят в чашата ми наполовина.
цигулка за раздялата разказва.
най-страшната,дали?
нашата,нали?
ръкопляскайте!
пиесата свърши,театърът изгоря.
и само старите декори на луната оцеляха.
една лодка и един удавник.
една измамна любов и един сапунен мехур,в който се побира.
завесата не ще се вдигне вече,антракт в живота няма.
аплодисменти!
за мъжа,който прави каквото поиска,за рушащата му свобода.
една последна дума,една единствена разрязва монологът ти.
ще поживеем още двайсет...трийсет...сезона така...и ще помислим за промяна.
поклон!
за добрата игра.на чувства.
за непреодолимата заблуда на желанието.

За първи път се чувствам като "сбогом".