"и трябваше да ги затворя,за да видя."

ах...
ах,аз виждам...как наоколо се сбъдват мечти.
ето!
ето тук!
блести незабравима
...

и аз...като някой алхимик от бъдещето...взимам си сентенции...крада си аромати.
и аз...както миналите дни...напомням на щастието.
и ти...както спомен за цветя си нежен,пъстър,блян...
и ти...като мираж за сънища си прашен,някъде си скрит и...сбъдваш нечии мечти.
и тя...тя както никой друг е път непроходим и някак шумно те обича.
и тя...както звездите гаснат утрин рано,гасне в теб.

и тази мечта, която някак си се ражда.
отгледана,приласкавана,променяна,изоставяна и намирана...
тя,досущ летен дъжд,се случва тъй внезапно.
и изчезва.

и ние...ние като огън,който е някога горял
и ние както устни,шептели някога желания
и ние като дъх по стъклени души витал
и ние...ние като струни на страст,непреживяла
думите.

и ах!
аз улавям мечтата в ръцете си,след като за кратко я гоних, и тя,като че ли светулка на някога млада принцеса,се спира във мен.и се взирам.
и търся.
и чакам.
пърха в сърцето ми и аз отварям очи и я пускам,след като за кратко я пазих за себе си,и тя,като че ли не светулка преди миг,сега само малка искрица.и се прокрадва.
и гоня я.
и няма я.


и те...като много мечти,които са се сбъднали внезапно.
и те...както първата любов,която те убива.
и те...те както сянка върху лист с желания.
и те...както се об(р)ичат.

и той,който е превод на моя език.
и той,който с думи не се описва,защото е звук само.
и той,който тупти и се слива с последният лъч светлина.
и той,който...

за част от мига.
и тя си отива.
къде ли?
не зная.
за част от света.
и той не я спира.
защо ли?
не зная.

накрая...сега...докато чертая сложни схеми защо не ме обичаш
отпивам сладкото от дните,в които ти не ме попита
"Защо си тук? Какво ми носиш?"
и нежно плъзвам длан по тихата ни тъжност
и разкривам как целувки щяха да се случат...

и ето тук.
разливам.сипвам си.
питие с мечти.
и го изпивам.
и изпиваш ме и ти.