Един път сърцето дай си.Дори мигът да бъде къс.

"You would not believe your eyes
If ten million fireflies
Lit up the world as I fell asleep"

Fireflies

Човекът, който те докосва трябва да се нарича "докосвач". Нали? Нали?! Защото как иначе да нарека този, който ме обгръща силно с две ръце, целува ме нежното по бузката, гали ме по вътрешната страна на китката, играе си с косата ми и обляга главата си на моето рамо, когато е отегчен, когато му се спи, когато е тъжен и му се плаче, когато е уморен от дългия ден, когато просто има нужда от това да е близо до мен? Как иначе?

Искам да повярвам, че Земята се завърта бавно...
Да затворя очи, че те няма наблизо.
Искам да те прегърна, дори само, само наум...
И после да заспивам, оставайки винаги будна за теб.

И ти няма как да разбереш
ако 10 000 000 въздишки
пращам на облак в минута.
10 000 000 куклени нишки
се късат от времето в сърцето ми.

Представям си, че звездите падат на цели съзвездия...
те те посрещат, когато се връщаш по лунна пътека.
Представям си свят на безкрайност и чувства,
и там ме очакваш - където светлината отеква.

А ти няма как да знаеш,
когато съм там и ме има.
Не можеш да имаш 10 000 сърца,
щом дори едно ти липсва.
Не знаеш как се обича, любов.

всичко е никога каквото изглежда.